2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 641

Гр.С., 30.09.2011г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Р.

ЧЛЕНОВЕ: Д. П.

Т. К.

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч. т.д.№ 532 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 73/10.05.2011г., постановено по т. д.№ 382/11г., с което ВКС, ТК, ІІ отд. е оставил без разглеждане касационната жалба против въззивно решение от 14.10.2010г. по гр. д.№ 1680/10г. на Софийския градски съд на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като между страните не е сключена търговска сделка, а искът е предявен на основание чл.79, ал.1 вр. чл.250 и чл.252, ал.2 ЗЗД.

Ответникът ДА “Д.”, [населено място] не взема становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но

неоснователна.

За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че с влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010г./ и съгласно чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10000 лв. за изключени от касационен контрол. В случая, предмет на обжалване е въззивно решение по иск с цена от 6468.60 лв., представляваща стойност на липсващи материали, като касационната жалба е депозирана на 29.12.2010г.

Определението е правилно.

Въззивното решение е постановено по иск за парично вземане, като ищецът е твърдял, че по силата на договор от 16.03.2006г....