Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез изпълнителен директор Т. В. /при условията на чл.284 ал.2 ГПК/ срещу решение № 95/14.06.2010 г. на Добрички окръжен съд /Д./ по в. т.д. № 95/2010 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Добрички районен съд /Д./ по иск на касатора срещу [фирма] и [фирма] за обявяване недействителност на вписване на договори за продажба на недвижими имоти на основание чл.576 ГПК.

В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и недопустимост, а като основания за допускане на касационно обжалване посочва чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.

Ответникът по жалбата – „Модул 2002” оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. Другият ответник – [фирма] не взима становище.

ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения:

Пред Д. е предявен иск по чл.576 ГПК за обявяване недействителност на вписването на два договора за покупко-продажба на недвижими имоти от съдията по вписвания при Д.. Исковете са отхвърлени от Д., чието решение е потвърдено от Д.. Д. е приел, че разпоредбата н ачл.576 ГПК регламентира изчерпателно основанията за нищожност на нотариалните действия, каквито в случая не са установени, доколкото твърдените нарушения от ищеца не попадат в изрично регламентираните и изчерпателно изброени от закона.

Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от

правните

аргументи

на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а

не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна

за всеки конкретен казус.

В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както изисква законът и в какъвто смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Касаторът излага доводи за

неправилност

на обжалваното решение, свързани с регламентацията на основанията за недействителност на вписването от съдията по вписване, които доводи не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл.288 ГПК. Това е така, защото законът разграничава основанията по чл.281 ГПК и по чл.280 ал.1 ГПК, като и последователността за произнасяне по тях. Независимо от неформулирания въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, липсва и допълнителен критерий за селекция /чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК/. Приложеното решение № 162/17.07.2009 г. на Троянски районен съд, без доказателства да е влязло в сила, касае иск, различен от предявеният по настоящото дело /по чл.124 ал.1 ГПК за установяване, че ищците са собственици на идеални части от недвижим имот/ и не обуславя наличие на основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Касаторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Бланкетното позоваване на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК само по себе си не обуславя приложението им.

Не е налице и твърдяната недопустимост на обжалваното решенией, при данни за каквато ВКС е длъжен да допусне касационно обжалване /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, с оглед твърденията за нарушена родова подсъдност на спора. Касаторът твърди, че съгласно чл.104 т.5 ГПК родовата подсъдност на този спор е пред окръжен съд като първа инстанция, а в случая искът е предявен и разгледан като първа инстанция от районен съд. Но чл.104 т.5 ГПК касае споровете във връзка с чл.595 – 604 ГПК във връзка с вписване на обстоятелства в регистрите за юридически лица, които се водят от окръжните съдилища, а не обстоятелствата, подлежащи на вписване в имотните регистри по Закона за кадастъра и имотния регистър и Правилника за вписванията, какъвто е настоящия случай и които вписвания се извършват от съдия по вписвания при районен съд. В този смисъл е и съдебната практика – Определение № 282/29.04.2011 г. на ВКС.

С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на Д..

Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответниците по жалбата, макар „Модул 2002” да е поискал присъждане на разноски в писмения си отговор, тъй като не са представени доказателства ответниците да са сторили разноски пред настоящата инстанция

Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ

:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение

№ 95/ 14.06.2010 г. на Добрички окръжен съд по в. т.д. № 95/2010 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.