№ 2792

Гр. София, 02.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. №659/24 г., намира следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

В срока по чл.248, ал.1 ГПК е постъпила молба от А. Й. С., ответник в касационното производство, чрез адв.Е. Е., който е поискал ВКС да допълни определението си по чл.288 ГПК, в частта за разноските, като присъди адвокатско възнаграждение в негова полза за оказаната безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в касационното производство.

Ответницата по молбата М. А. Л., чрез адв.В. в писмено становище е заявила, че по същество искането е неоснователно, но ако се определи възнаграждение, то да е в справедлив размер за конкретното дело.

С определението по чл.288 ГПК от 16.12.2024 г., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1195 от 27.10.2023 г. на Апелативен съд - София, постановено по в. гр. дело №1297/2023 г. и с което е потвърдено изцяло решение №1091/06.03.2023 г., постановено по гр. дело №1178/2022 г. на СГС и с което е отхвърлен предявеният от М. А. Л. срещу А. Й. С. иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване на недължимост на суми по изпълнителен лист от 03.09.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 03.09.2014 г. на СРС, 30-ти състав, като е образувано изп. дело №8774 по описа на ЧСИ М.Б..

В хода на произнасянето по подадената молба по чл.248 ГПК съдът констатира, че с определението си не се е произнесъл по претенцията на ответника по касационната жалба за разноски, сторени в производството. Искането е своевременно заявено с молба вх. №820 от 16.01.2025 г., подадена от адв. Е., след като преди това и още в отговора на касационната жалба на ответницата по касационното производство е заявено искане за присъждане на разноски за касационното производство за осъществена безплатна правна помощ по чл.38, ал.1,т.2 ЗЗД, съгласно договор за правна помощ, приложен към отговора на касационната жалба и с приложени такива договори към отговор на исковата молба и към отговор на въззивната жалба до приключване на делото във всички инстанции и които не са оспорени по делата. Ищцата по делото, в настоящото производство касатор, също е представлявана от адвокат - адв. В., също при условията на безплатна правна помощ и в тази връзка страните не са оспорвали в хода на делата, това, че в производствата техните пълномощници са предоставили безплатна правна помощ, като са претендирани и възнаграждения по чл.38 ЗАдв. и такива са определени на адв. Е. за първа и въззивна инстанция. За касационното производство предвид изхода на делото се следват разноски в полза на ответната по жалбата страна. В конкретния случай същата е защитавана при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и в тежест на касатора е да заплати на адв. Е. определено от съда адвокатско възнаграждение за осъществената пред настоящата инстанция безплатна правна помощ за изготвяне на отговор на касационна жалба.

При определяне на възнаграждението съдът съобрази, че с оглед на даденото тълкуване в решението на С. от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски. Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се определи от съда в справедлив размер, обоснован не само с материалния интерес от делото, но също така и с оглед на фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В случая процесуалният представител по чл. 38 ЗАдв. на ответницата е осъществявал защита по парични искове с голям материален интерес, но в рамките на касационно производство тази защита е била ограничена до подаване на отговор на касационна жалба, без явяване в открито съдебно заседание и при отговор на оплаквания, направени вече пред въззивна инстанция и наличието на константна практика по приложението на спорните въпроси и ТР. При тези съображения настоящият състав счита, че справедливото възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ за изготвяне отговор на касационна жалба е в размер от 3000лв. В настоящия случай при съобразяване на гореизложеното и това, че отговорността за разноски се свързва с отговорността за вреди от неоснователни действия при неоснователно предизвикан правен спор, касаторката следва да понесе разноските за възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ в полза на ответницата.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 5868 от 16.12.2024 г., по гр. дело №659/2024 г. на ВКС, като: ОСЪЖДА М. А. Л., ЕГН [ЕГН] да заплати на адвокат Е. Е., от САК, с адрес: [населено място], [улица], ет.5 на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. с. от 3000лв. -адвокатско възнаграждение за осъществената пред касационната инстанция безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на ответника по касация А. Й. С..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: