Определение по т. д. № 157/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.

№ 542

София, 11.07.2011 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България

, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА

Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ТОТКА КАЛЧЕВА

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 157 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 917/29.11.2010 г. по в. гр. д. № 474/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 29.03.2010 по гр. д. № 3866/2009 г. на Софийски градски съд. С последното са уважени изцяло претенциите на наследниците на увреденото от пътно-транспортно произшествие лице за обезщетение за неимуществени вреди, по предявен иск с правно основание чл. 226 КЗ срещу жалбоподателя, както и за имуществени вреди, представляващи месечни издръжки до навършване на пълнолетие на децата на пострадалия.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и за начина на определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди, изразяващо се в загуба на издръжка при малолетни и непълнолетни лица.

Поддържа се основание по чл. 280, ал. 1,...