Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

С определението от 11.12.2009 год. по ч. гр. д. № 524/2009 год. Видинският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил разпореждането от 6.10.2009 год. на Видинския районен съд, с което е върната исковата молба на А. Б. С. и В. П. П. срещу С. Б. С. и М. Г. Н., предявена на основание чл. 310, т. 2 ГПК, като недопустима.

Против въззивното определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от А. Б. С., лично и като пълномощник на В. П. П., чрез адв. Д. В., с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост, с искане за отмяната му.

В представеното изложение жалбоподателите поддържат основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не са формулирани конкретни въпроси, по които според тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие на представените две определения на ОС – Монтана и ОС – Враца, както и да имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение.

Първоинстанционният съд в разпореждането си от 6.10.2009 год. е приел, че подадената искова молба за опразване от ответниците на собствения на ищците имот по реда на чл. 310, т. 2 ГПК е недопустима, с оглед липсата на твърдения за съществуващи договорни отношения между страните относно нает или зает за послужване имот, какъвто е предмета на производството по чл. 310, т. 2 ГПК. Поради това и на основание чл. 130 ГПК върнал исковата молба.

За да потвърди горното разпореждане за връщането й, въззивният съд е приел, че между страните е решен спор за собствеността на имота с влязло в сила решение по гр. д. № 623/2007 год. на Видинския окръжен съд, като искът за предаване на владението на имота против настоящите ответници е отхвърлен, а е уважен само срещу Р. Р. З. и повторното му разглеждане, включително и по реда на бързото производство, е недопустимо, съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК. Твърденията в исковата молба не сочат на наемни отношения, нито на заемане от ответниците за послужване на същия имот, поради което и производството по чл. 310, т. 2 ГПК, имащо за предмет такива искове, е недопустимо.

Представената съдебна практика, обективирана в определения на въззивен съд, не е относима към релевантните за извода на съда в обжалваното определение въпроси. В тях е прието, че исковете от приложното поле на разпоредбата на чл. 310 ГПК се разглеждат по реда на бързото производство дори и да не е направено изрично искане за това, както и че при констатация за неприложимост на бързото производство, разглеждането на иска продължава по общия ред. В настоящия случай въззивният съд е приел, че предявеният иск за опразване на собствения на ищците имот, за което е уважен ревандикационния им иск с влязло в сила решение против трето лице и отхвърлен спрямо С. С. и М. Н., не подлежи на разглеждане по реда на чл. 310, т. 2, а и по общия ред с оглед наличието на силата на присъдено нещо. Последната не може да бъде преодоляна по реда на предявяване на иск за опразване, тъй като ищците не поддържат твърдения за наличието на договорни отношения с ответниците. Поради това и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /а не по т. 1, както е посочено с оглед липсата на представена задължителна съдебна практика/ не е налице.

Липсват и съображения от жалбоподателите за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, с оглед значението на даден правен въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – такъв въпрос не е формулиран, нито разпоредбата на закона е неточна, непълна или неясна, за да се налага тълкуването й при прилагането на закона. В изложението се поддържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, които не могат да се обсъждат в настоящето производство.

Поради тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното определение № 602 от 11.12.2009 год. по ч. гр. д. № 524/2009 год. на Видинския окръжен съд, по подадената от А. Б. С., лично и като пълномощник на В. П. П., чрез адв. Д. В., частна жалба против него.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: