Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Л. К. Ш. и А. Л. Ш. от гр. П., чрез адв. Й. Б., против въззивното определение от 29.10.2009 год. по ч. гр. д. № 2390/2009 год. на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените от тях против ОбСЗ, гр. П., Д. Г. В., М. Д. В. и В. П. Т. искове за прогласяване нищожността на решение № 2 от 20.07.92 год. по преписка № Т-900/26.03.92 год. на ПК, гр. П., за отмяна на нот. акт № 197/93 год. и за признаване, че жалбоподателите са собственици на описания имот в гр. П. на основание покупко-продажба по договор от 17.07.97 год. с държавата, както и по иска им против първия ответник – ОбСЗ на основание придобивна давност в периода от 1989 год. и за присъдените в тяхна тежест разноски в размер на 1000 лв. в полза на ответниците.

Жалбоподателите поддържа становище за незаконосъобразност на определението в обжалваната му част с молба за отмяната му.

Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Както в първоначалното приложено изложение на основанията за касационното обжалване, така и в допълнението към него, съгласно указанията на въззивния съд, жалбоподателите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК и представят съдебна практика с твърдение, че въпросите по приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ и чл. 14 ЗСПЗЗ са решени в обжалваното определение в противоречие с нея.

Поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение не са налице. Въззивният съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд в частта му, с която е прекратено производството по част от предявените от настоящите жалбоподатели искове, е приел, че спорът между страните за правото на собственост върху процесния имот е решен с влязло в сила решение по гр. д. № 3849/95 год. ПРС, като основанието, на което ответниците се легитимират като негови собственици е решението на поземлената комисия, чиято нищожност се претендира с настоящия иск. Поради това и незаявените в това производство основания за нищожност са преклудирани и предявеният иск на това основание е недопустим, съгласно чл. 298 ГПК. Искът е недопустим и против ОбСЗ, гр. П., поради липса на правен интерес от самостоятелно установяване на това обстоятелство. С оглед решеният спор за собственост върху процесуния имот е недопустим и искът за отмяна на нотариалния акт на ответниците, издаден въз основа на решението на поземлената комисия.

С влязло в сила решение по друго дело – гр. д. № 3982/98 год. е отхвърлен и иск на настоящите жалбоподатели против ответниците В за собственост на спорния имот на основание договора за покупко-продажба от 1997 год. Поради това и повторно предявения иск за собственост на това основание е недопустим, вкл. и против ответната ОбСЗ, гр. П., срещу която иск за собственост на всяко едно основание е недопустим поради липса на такъв спор между ищците и този ответник.

Произнасянето по този релевантен за изхода на спора за недопустимост на производството в тази му част процесуалноправен въпрос не е в противоречие на представената съдебна практика, която е неотносима към него. В обжалваното определение съдът не е разглеждал по същество спор за собственост, а е приел, че спорът по горните искове е разрешен с влязло в сила решение, поради което и не може да се бъде пререшаван, съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК. Този процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с пракитката на ВКС, нито е решаван противоречиво от съдилищата, поради което и не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Неоснователно жалбоподателите обосновават наличието на основанието по т. 2 с обстоятелството, че в хода на настоящето производство актовете на двете съдебни инстанции са различни, доколкото въззивният съд е отменил първоинстанционното определение в едната му част и върнал делото за разглеждане. Изложените доводи за продължителността на разглеждането на споровете между страните, за фактическата и правна сложност на спора не могат да обосноват и поддържаното основание по т. 3, тъй като тези обстоятелства не се включват в приложното поле на това основание, изискващо обосноваването на значението на конкретен въпрос, по който съдът се е произнесъл, за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното определение № 2* от 29.10.2009 год. по ч. гр. д. № 2390/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, в обжалваната му част по жалбата на Л. К. Ш. и А. Л. Ш., чрез адв. Й. Б..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: