О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60491

гр.София, 15.06.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Е. В

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 1288/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. М. и Г. С. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 11.06.2020 г. по гр. д.№ 25/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Монтански районен съд по гр. д.№ 332/ 2019 г. и по този начин са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателите против Административен съд - Видин искове, квалифицирани по чл.71 ал.1 т.1, 2 и 3 от ЗЗДискр и касаторите са осъдени да заплатят разноските по делото.

Жалбоподателите претендират допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение, която според тях се състои в неправилна преценка от решаващия съд на фактите и обстоятелствата и формираното грешно вътрешно убеждение въз основа на превратно и неправилно възприемане и тълкуване на твърдяните факти и обстоятелства и събраните по делото доказателства. Освен това считат, че в обжалваното решение са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ правните въпроси „Длъжен ли е съдът да събира доказателства, необходими за служебно прилагане на императивни материалноправни норми от посоченото предимство на правото на ЕС?“ и „Длъжен ли е съдът да изложи в порочното въззивно решение мотиви във връзка с всички направени възражения и искания и във връзка с прилагането или отказа да приложи с предимство пред вътрешните прави норми правото на ЕС и представената...