№ 2749

гр. София, 30.05.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДA

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 1492 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. С. Б., чрез адв. А. Р., срещу въззивно определение № 19761/05.12.2024 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 12639/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касаторката против определение № 3964/08.12.2023 г. по гр. д. № 61616/20203 г. на Софийския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й с искане за възстановяване на срока по чл. 151, ал. 1 ГПК.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно и се иска отмяната му.

В изложението си за допускане на касационното обжалване жалбоподателката е формулирала следните въпроси: 1) „приложими ли са разпоредбите на чл. 129, ал. 1 – 5 ГПК в производството по чл. 64, ал. 2 и 3, вр. с чл. 65 и сл. ГПК досежно молба за възстановяване на срок по чл. 151, ал. 1 ГПК“; 2) „длъжен ли съдът, ако констатира, недостатъци (неясно формулиране искане, непосочване и непредставяне на посочените доказателства) в молбата по чл. 65 ГПК за възстановяване на срока по чл. 151, ал. 1 ГПК, да я остави без движение и да даде указания на молителя да уточни исканията си и да представи доказателства, които ги обосновават“; 3) „молбата/искането за запазване на звукозаписи от съдебно заседание (по чл. 151, ал. 5 ГПК) задължително ли се предшества/кумулира се с молба/искане за допускане на допълване и поправки в протокола на посочено от страна по делото съдебно заседание, в което тези звукозаписи са направени“; 4) „може ли страна по делото да подаде самостоятелна/отделна молба за запазване на звукозаписите от конкретно съдебно заседание с оглед качеството им на самостоятелно веществено доказателство по делото, допринасящо за разкриване на истината и с оглед изискването за непосредственост при разглеждане на делото, уредено в чл. 11 ГПК, правото на страната да иска обезпечаване на доказателства, заплашени от унищожаване и длъжен ли е съдът да се произнесе изрично по такава молба“. В изложението си страната не е посочила кое от селективните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК обуславя допускането на касационния контрол, нито е изложила надлежна аргументация.

Ответникът по жалбата – Г. Х. З., чрез адв. И. Т., в писмен отговор изразява становище за неоснователността й.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното:

Производството по гр. д. № 61616/2023 г. на Софийски районен съд e oбразувано по предявен от А. Б. срещу Г. З. иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК. След изготвяне и изпращане на преписи от постановеното по делото решение № 17317/24.10.2023 г., на 16.11.2023 г. ищцата е подала молба, с която е поискала да бъде възстановен срока по чл.151, ал. 1 ГПК за запознаване с протокола от съдебното заседание от 25.09.2023 г., поради наличието на особени и непредвидени обстоятелства за страната и адвоката й. Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като недопустима молбата, посочвайки, че съгласно чл. 65, ал. 2 ГПК страната, поискала възстановяване на пропуснат процесуален срок, следва заедно с молбата да извърши онези процесуални действия, за които се иска възстановяването. В случая няма направено искане за допълване или поправка на протокола от съдебното заседание от 25.09.2023 г., а е поискано само запазване на звукозаписите от съдебните заседания от 11.09.2023 г. и от 25.09.2023 г. Последното искане е и неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 151, ал. 5 ГПК. Въззивният съд е споделил изцяло аргументацията на първата инстанция. Посочил е, че подадената молба не отговаря на изискванията на чл. 64 и чл. 65 ГПК - в същата липсва направено искане за възстановяване на срока за поправка или допълване на протокола от съдебното заседание от 25.09.2023 г.; изложени са бланкетни твърдения, че поради особени и непредвидени обстоятелства страната е пропуснала „да се запознае с протокола“ в едноседмичния срок след изготвянето му, но липсват представени каквито и да е доказателства. В мотивите на обжалваното определение въззивната инстанция е посочила още, че произнасянето на районния съд по искането за запазване на звукозаписите от съдебните заседания не подлежи на самостоятелно обжалване. Предвид всичко изложено е прието, че частната жалба срещу определението на районния съд следва да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице условия за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение.

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационния контрол е възможно, ако при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос, по отношение на който страната е обосновала наличието на предпоставките по чл.280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил обуславящия правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в изложението. В случая, в изложението си касаторката не сочи и не е изложила надлежна аргументация за нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Като селективно основание е посочена нормата на чл. 281, т. 3 ГПК, която е неотносима за производството по чл. 288 ГПК, а развитите в изложението доводи съставляват оплаквания по съществото на спора. Изложеното е достатъчно условие, обуславящо недопускането на въззивното определение до касационен контрол. Извън това, константна е практиката на ВКС, че условията за разглеждане на молбата за възстановяване на пропуснат срок са посочени изрично в чл. 65, ал. 1 и ал. 2 ГПК - да се посочат особените непредвидени обстоятелства, заради които е пропуснат срока и доказателствата за установяването им, да се подадат книжата, за подаването, на които се изисква възстановяването на срока, като изключение се прави само ако трябва да бъдат внесени суми за разноски по делото. Разпоредбата е процесуална и е недопустимо разширителното й тълкуване. Доколкото в случая е прието, че в подадената молба не се съдържа искане за възстановяване на срока за поправка или допълване на протокола от проведеното по делото съдебно заседание, то изводът на въззивния съд, че молбата за възстановяването на срока за „запознаване с протокола“ е процесуално недопустима, не е в противоречие със смисъла и съдържанието на приложимите норми.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 19761 от 05.12.2024 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 12639/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.