Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Ч. от [населено място] чрез инж. А. А. Ч. от [населено място], като представител по индустриална собственост, срещу решение № 7749/12.12.2014г. на Административен съд София град по адм. д. № 492/2014г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

С разпореждане от 18.02.2015г. касационната жалба е оставена без движение с указание за отстраняване на нередовност, свързана с представяне на доказателства за валидно процесуално представителство по смисъла на чл. 32 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

С молба от 23.04.2015г. касаторът С. А. Ч. от [населено място] отстранява нередовността на касационната жалба, като представя подписана лично от него такава.

Ответникът по касационната жалба, Председател на Патентно ведомство чрез юрк. Е. оспорва същата като неоснователна. Ответникът, [фирма] чрез адв. Т. оспорва жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция следи служебно.

При служебна проверка за допустимост на съдебния акт, настоящият състав на Върховен административен съд приема, че решението е недопустимо при следните изводи от правна страна:

Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на С. А. Ч. от [населено място] чрез инж. А. А. Ч., като представител по индустриална собственост срещу решение № 438/22.08.2013г. на Председател на Патентно ведомство.

Жалбата е подписана от представителя по индустриална собственост. Представено е пълномощно – л. 95 по делото, с което С. А. Ч. упълномощава А. А. Ч. да го представлява пред Патентно ведомство и съдебните власти на Р. Б във връзка със заличаване и/или отмяна на регистрацията на марка „ХАМЕЛЕКОН“, рег. № 43642.

Съдът не е констатирал нередовност на жалбата, като е насрочил делото в открито съдебно заседание, провел е недопустимо производство по нередовна жалба и се е произнесъл с краен съдебен акт – решение, без да бъдат отстранени нередовностите на жалбата.

Съгласно доктрината, съществуват положителни и отрицателни предпоставки за валидното упражняване на правото на жалбата. Безспорно, С. Ч., като страна в производството пред Патентно ведомство, по което е постановено обжалваното решение на председателя му, има право на жалба срещу решението.

За да бъде валидно упражнено това право на жалба в хипотеза на процесуално представителство, лицето което има право на жалба следва да представи пълномощно, по силата на което упълномощава друго лице да го представлява в процеса пред съда.

Гражданскопроцесуалният кодекс, приложим на основание чл. 144 АПК, поставя ограничения по отношение на лицата, които могат да бъдат пълномощници в процеса. Съгласно чл. 32 ГПК, представители на страните по пълномощие могат да бъдат: т.1 адвокатите; т.2. родителите, децата или съпругът; т.3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец; 4. областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройство, в случаите по чл. 31, 5. други лица, предвидени в закон.

Тъй като жалбата, въз основа на която е образувано производството пред АССГ е подписана от А. Ч. като пълномощник на С. Ч., първоинстанционният съд е следвало да остави същата без движение, като укаже на жалбоподателя да представи пълномощно съгласно изискванията на чл. 32 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, или да подпише жалбата лично.

По делото липсват доказателства, А. Ч. да е адвокат, родител, дете или съпруг на носителя на правото на жалба, поради което и касационната инстанция приема, че не са налице хипотезите на чл. 32 ГПК, поради което и липсва валидно процесуално представителство в процеса.

Последният е образуван и развит по нередовна жалба, като нередовността не е отстранена до края на производството пред АССГ.

Що се касае до чл. 32, т.5 ГПК, настоящият състав на ВАС приема, че представителят по индустриална собственост не е лице, по отношение на което специален закон допуска процесуално представителство пред съд без същият да има качеството на лице по чл. 32, т. 1 и т.2 ГПК.

Чл. 3, ал.1 от Закон за марките и георграфските означения регламентира правомощие на представителите по индустриална собственост да извършват действия по този закон като пълномощници, но само пред Патентното ведомство. По отношение на производството пред съд, следва да се прилагат правилата на чл. 30-36 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Горното обосновава извод за недопустимост на решение № 7749/12.12.2014г. на Административен съд София град по адм. д. № 492/2014г., което следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав на АССГ за ново разглеждане.

При новото разглеждане, съдът следва да остави жалбата без движение като нередовна и да даде указания за отстраняване на нередовността съгласно чл. 158, ал.1 АПК във връзка с чл. 151, т.2 АПК, във връзка с чл. 32 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК настоящият състав на Върховен административен съд РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 7749/12.12.2014г. на Административен съд София град по адм. д. № 492/2014г.

ВРЪЩА делото на друг състав на Административен съд София град за ново разглеждане при спазване на указанията в мотивите на решението. Решението е окончателно.

Особено мнение: