Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесиялния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. И. от [населено място] чрез адв. К. срещу решение № 554/04.11.2014г. по адм. дело № 549/2014г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на С. Н. И. против заповед № ЧР-45/26.05.2014г. на главния директор на Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), чл. 245, ал. 1, т. 7, б. „д“ от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР отм. ) във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 9, ал. 3, т. 8 и ал. 5 от Правилник за устройството и дейността на ГД „Охрана“ е прекратено служебното правоотношение на полицай ІІ степен С. Н. И.-сътрудник по охраната І степен в Областно звено „Охрана-П.“ към ГД „Охрана“. Касаторът поддържа материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост при постановяването му. Иска отмяна на решението.

Ответникът по касационна жалба –главният директор на Главна дирекция „Охрана“ при МП оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на П. отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното в нея отменително касационно основание, съгласно чл. 209, т. 3 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Н. И. срещу заповед № ЧР-45/26.05.2014г. на главния директор на Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), чл. 245, ал. 1, т. 7, б. „д“ от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО...