Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е.-В.В М. от [населено място] срещу решение № 673 от 09.02.2015 г. по адм. дело № 5955 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу ЕР на НЕЛК № 0169 от зас. 031 / 11.04.2014 г.

Изложените доводи релевират нарушения на административно производствени и съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. На експертна лекарска комисия не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е експертно решение (ЕР) № 0169 от заседание 031 от 11.04.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по психични болести. С оспореното експертно решение НЕЛК е потвърдила ЕР № 3416 от заседание № 172 на 16.12.2013 г. на ТЕЛК за психични заболявания С. – град, с което болничен лист №542339 от 07.11.2013 г., издаден от Обща ЛКК при ДКЦ 20 С. Е. за трудоустрояване на Е.-В.В М., е отменен със следните мотиви: нарушения на чл. 78, ал. 2 от НМЕ и чл. 25, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ – лицето е със степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 71%, определена с ЕР на ТЕЛК № 1567 от 25.07.2011 г. за срок от три години до 01.07.2014 г.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. След като е подложил на преценка съобраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът е установил, че с издадения от ЛКК болничен лист № 542339 / 07.11.2013 г. Е.-В.В М. – работник кухня в Социален учебно-професионален център (С.) „К. Б. І”, е трудоустроена поради общо заболяване с диагноза „смесено тревожно депресивно разстройство” за срок от 29.10.2013 г. до 26.04.2014 г. За същия период на лицето е определена степен на ТРН 71% до 01.07.2014 г. за заболяване със същата диагноза съгласно ЕР на ТЕЛК № 1567 от 25.07.2011 г. Недоказано е твърдението на жалбоподателката, че е имала право на облекчени условия на труд не поради основното й заболяване с посочената диагноза, а поради заболявания „катаракта окум декстра” и „псориатричен артрит”, за които също е освидетелствана от ТЕЛК.

Така постановеното решение е обосновано и правилно.

Неоснователни са касационните доводи, релевиращи нарушения на съдопроизводствени и административнопроизводствени правила.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) по работоспособността за работното място и необходимостта от трудоустрояване на лице с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, каквото е жалбоподателката, се произнасят ТЕЛК и НЕЛК с издаваните от тях решения. С чл. 78, ал. 3 от НМЕ е предвидено, че към ЛКК за преценка на необходимостта от трудоустрояване се насочват само лицата с под 50 на сто трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане на работещи лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО) или без определен процент трайно намалена работоспособност. В същия смисъл разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НМЕ допуска трудоустрояване с болничен лист, издаден от лекуващия лекар или ЛКК, само когато няма данни за трайно намалена работоспособност или трайно намалената работоспособност е под 50 на сто.

Обжалваното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Обстоятелствата във връзка със здравословното състояние и инвалидизирането на жалбоподателката не са спорни, поради което за изясняването им не е било необходимо да се събират допълнителни доказателства и в частност, да се назначава съдебно-медицинска експертиза. Както инвалидизирането с ЕР на ТЕЛК № 1567 от 25.07.2011 г. със срок на действие до 01.07.2014 г., така и трудоустрояването с отменения болничен лист за срок от три месеца до 26.04.2014 г., са обосновани със заболяването на лицето с диагноза „смесено тревожно депресивно разстройство”. Освен за посоченото психическо заболяване жалбоподателката е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК № 1567/25.07.2011 г. и за заболявания „катаракта конгенита ок. дек.” и „псориатична артропатия”.

Приложените в административната преписка доказателства опровергават твърдението в касационната жалба за недопустимост на експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК като издадени по просрочени жалби.

Административното производство пред ТЕЛК е образувано по жалба на Директора на Териториалното поделение на НОИ – С. – град, който е бил сигнализиран с писмо на работодателя изх. № 290/27.11.2013 г. Сигналът е бил подаден в 14-дневния срок по чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО), считано от 18.11.2013 г., когато работодателят е получил болничния лист по пощата. На основание чл. 88, ал. 2 от АПК жалбата се препраща на компетентния да я разгледа орган, в случая ТЕЛК.

По делото няма данни за съобщаване на болничния лист на Териториалното поделение на на НОИ – С. – град, което е в кръга на заинтересованите органи с право на жалба съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО). Жалбата на Териториалното поделение на НОИ – С. – град до ТЕЛК е подадена на 03.12.2013 г., т. е. преди съобщаване на оспорения болничен лист с писмо изх. № 383 от 20.12.2013 г. на РКМЕ – Столична РЗИ.Аистративното обжалване пред НЕЛК е започнало по жалба на освидетелстваното лице против отменителното експертно решение на ТЕЛК.

Оспореното експертно решение на НЕЛК е законосъобразно и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 673 от 09.02.2015 г., постановено по адм. дело № 5955 по описа за 2014 г. на Административен съд София – град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: