Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по искане на [фирма] за отмяна на решение № 899 от 15.10.2014г., постановено по адм. д. № 714/2014г. по описа на Административен съд – София област на основание чл. 239, т.4 АПК. Твърди се, че към дататана постановяване на решението заповед № РД9Д от 05.07.2010г. на министъра на кулкурата с която имотът е деклариран като групова културна ценност, установен е временен режим на опазване и са произведени правни последици на предварително изпълнение на акта, е билаотменена с влязло в сила на 03.12.2013г. решение № 5819 от 24.04.2013г. по адм. д. № 16054/2011г. по описа на ВАС. При отсъствие на индивидуален адимнистативен акт с правно значение на декларационен акт по см. на чл. 58 от ЗКН, липсва задължение на дружеството собственик на имота по чл. 71 ЗКН В този смисъл е и решение от 06.02.2013г. по адм. д № 1588/2013г. на АССГ, с което е отменено разпореждане № 1000215/ 21.01.2013г. на ГД „Инспекторат за опазване накултурното наследство“ на Министерство на културата. Това решение според молителя е постановено по спор, воден между същите страни и насъщото основание, предвид факта, че правопораждащият факт на принудителната административна мярка, наложена с отмененото с влязло в сила решение по адм. д № 1588/2013г. на АССГ и на потвърденото наказателно постановление е един и същ.

Ответникът по искането – министър на културата в исмено становище оспорва основателността му. Излага съображения, че в първия случай производството е административно-наказателно и се развира по реда на чл. 63 ЗАНН, а производството през АССГ е съдебно-административно и се основава на разпоредбите на АПК. Липсват предпоставките по чл. 239, т.4 АПК, няма идентичност на страните, на предмета и на основаниетона делата.

Видно от доказателствата по делото с влязло в сила решение, № 624 от 06.02.2014г., постановено по...