Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (Д.), подадена от юрисконсулт С., против решение № 6152/20.10.2014 г. по адм. дело № 6985/2014 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено решение № 3723 от 27.05.2014 г. на заместник председателя на Д., в частта, с която е отказано предоставяне на статут на бежанец на Х. Х., гражданин на А.. В касационната жалба поддържа оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 20 от Закон за убежището на бежанците (ЗУБ), както и на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
Ответникът по жалбата – Х. Х., в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез адв. П. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна.
С обжалваното съдебно решение съдът, в производството по чл. 87 от ЗУБ, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, е отменил по жалба на Х. Х. решение № 3723 от 27.05.2014 г. на заместник председателя на Д., в частта, в която е отказано предоставяне на статут на бежанец и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по прилагането на материалния закон. Съдът е приел, че издателят на акта не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изложени са мотиви, че заместник председателя на Д. е следвало да разгледа молбата на жалбоподателя във връзка с молбата на съпругата му и двете му деца и да издаде решение по неговата молба, което да е съобразено и съответно с решението по молбата на останалите членове. Прието е, че това е нарушение на разпоредбата на чл. 8, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека, където е визирано правото на зачитане на семейния живот.
Така постановеното решение е неправилно, в частта, в която делото е върнато на председателя на Д. за ново произнасяне.
Настоящият състав на ВАС - трето отделение приема, че първоинстанционният съд е направил необоснован извод за наличието на допуснати нарушения от административния орган при постановяването на оспорения акт. В постановеното решение не са обсъдени всички констатирани противоречия от бежанската история на Х. Х. при проведените с него от Д. интервюта. В конкретния случай, разминаванията в бежанската история относно обстоятелствата заявени от касационния ответник са съществени.
Видно от доказателствата по делото – протокол от проведено интервю с рег. № УП 7582/25.03.2014 г. Х. Х. изрично е посочил като причина да напусне А., проблемите, които чужденецът е имал със семейството на съпругата си, заради религиозната му принадлежност. В конкретния случай бежанската история е подробно обсъдена от административния орган, които е приел, че по отношение на бежанеца не са налице предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В административния акт се съдържат подробни аргументи в тази насока. Органът правилно е установил, че Х. Х. си противоречи по отношение на това, упражнявано ли е върху него насилие, познава ли брата на бащата на неговата съпруга, с които твърди, че е имал проблеми. Противоречиви са обясненията дадени от него, че е бил бит и насилван преди около 13 години, а впоследствие е декларирал, че никога не му е оказвано насилие. Не е направил обосновани твърдения също така за осъществено спрямо него преследване от страна на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Кандидатът не е обосновал наличието на основателен страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение, поради което не са налице субективния и обективния елемент за прилагането на цитираната правна норма. Чужденецът изрично е заявил, че не е имал проблеми с официалните власти в А. и не е бил арестуван, съден или осъждан по политически причини, твърди също, че не е членувал в политически партии или организации. Това е видно и от обстоятелството установено от органа, че Х. Х. е напуснал безпроблемно и по легален начин родината си. Заявеният от него религиозен проблем с брата на неговия тъст, както правилно е приел административния орган е ирелевантно и недостатъчно обстоятелство за търсене на закрила, тъй като, видно от събраните по административната преписка доказателства се касае за семеен проблем.
При проведените с него интервюта от административния орган е констатирано, че по отношение на Х. Х. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Според тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № С–465/07, понятията „смъртно наказание”, „екзекуция” и „изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход” използвани в чл. 15, б. „а” и „б” от Квалификационната директива или чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ обхващат ситуации, в които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск от конкретен вид посегателство. С оглед на това тълкуване и предвид факта, че чужденецът не прави твърдения за „смъртно наказание” или „екзекуция”, извода на административния орган, че по отношение на Х. Х. не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ е правилен. С. Н по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на службата на Върховния комисариат по бежанците към О., глава 2, т. 42, опасенията на кандидата следва да бъдат считани за основателни, ако той е в състояние до голяма степен да обоснове, че оставането му в страната по произход или завръщането в нея е станало нетърпимо за самия него. Видно от представените по делото доказателства е, че това не е направено по убедителен начин от касационния ответник по делото.
Неправилни са изводите направени от първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт е нарушен чл. 20 от ЗУБ, както и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Същите на са основание за предоставяне на международна закрила. Обсъждането дали са били нарушавани конкретни права в държавата по произход се прави във връзка с преценката за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, което в случая е направено от административния орган, като правилно е установено, че спрямо чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила.
Настоящият касационен състав на Върховния административен съд счита, че по време на процедурата пред Д., са спазени всички права на Х. Х., в качеството му на търсещ закрила в Р. Б, като не са допуснати визираните от решаващия съд в чл. 20 от ЗУБ ограничения на правата на чужденеца, както и по никакъв начин не е било нарушено правото му на семеен живот, поради което решението като неправилно следва да се отмени, а жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли като неоснователна.
Воден от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 6152/20.10.2014 г. постановено по адм. дело № 6985/2014 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено решение № 3723/27.05.2014 г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците, с което е отказано предоставяне статут на бежанец, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Х., гражданин на А., ЛНЧ[ЕИК], срещу решение № 3723/27.05.2014 г. на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: