Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на З. Ж. К., чрез пълномощника и адв. Г., срещу решение № 192/24.11.2014 г., постановено по адм. дело № 220/2014 г. по описа на Административен съд Смолян. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, поради неправилно тълкуване на закона и неправилно, като необосновано - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по жалбата, кмет на [община], Област С., чрез пълномощника си по делото, в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Смолян се е развило по жалбата на З. К. против заповед № РД-336 от 08.10.2014 г. на кмета на [община], с която на основание чл.46, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОбС/, във вр. с чл.28 от Наредба №9 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища, условия и ред за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем в [община] и чл.15, и чл.16, ал.2 от Договор за отдаване под наем на общински имот от 09.01.2014 г. е наредено прекратяване на наемно правоотношение за отдаден под наем общински жилищен имот в [населено място], частна общинска собственост.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимия материален закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради нарушаване на добрите нрави. Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец – чл.46, ал.2 от с. з.

Твърди се в касационната жалба недопустимост на обжалваното решение „поради неправилно тълкуване на понятието „добри нрави” и субективна преценка на твърденията за нарушения”. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Нарушение на такива изисквания не се твърди в жалбата. Р. е постановено след надлежно сезиране на съда в законоустановения срок от страна, легитимирана да оспори административния акт, предмет на жалбата и, чиито адресат е. Соченото в касационната жалба неправилно тълкуване и прилагане на закона не основава недопустимост на съдебното решение.

С обжалваното решение административният съд въз основа на извършената преценка на събраните по делото доказателства е извел правилният извод за законосъобразност на оспореният пред него административен акт.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, за необоснованост на съдебното решение. По делото са установени фактите, относими към конкретния спор, от съда е извършена и дължимата се преценка относно приложението на закона към установените факти. Даден е ясен отговор кои доказателства основават възприетата фактическа обстановка, обсъдени са доводите на касационния жалбоподател, относими към нея. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка са направени единствено възможните изводи по приложението на закона, като несъгласието на жалбоподателката с тях не основава твърдяната необоснованост на съдебното решение.

Несъстоятелно е твърдяното в жалбата за неустановеност на законовото изискване за прекратяване на наемното правоотношение. Обжалваното решение не се основава на „субективни твърдения на болнави и некоректни съседи”, както се твърди в касационната жалба, а на анализ на доказателствата, събрани в хода на административното производство, необорени в развилото се съдебно такова. Тези доказателства включват освен сведения от съседи и проверки извършени от администрацията, така и протоколи на органи на Министерство на вътрешните работи. От доказателствата по делото се извежда еднозначният извод за поведение на наемателите, противоречащо на законовото изискване за „добри нрави”, поведение, несъобразено с правата на останалите живущи в сградата на нормален и спокоен живот. Установени са фактите, основавали издаването на оспорената пред съда заповед - поведение, изразяващо се във вдигане на шум по всяко време, несъобразено с часовете за почивка, пускане на силна музика и постоянен поток от хора, които не са настанени под наем в имота. Към тези нарушения, извеждащи поведение на наемателите в нарушаване на добрите нрави е налице правилно приложение на закона, който не изисква извършено престъпление, както се твърди в жалбата.

По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд Смолян, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192/24.11.2014 г., постановено по адм. дело № 220/2014 г. по описа на Административен съд Смолян. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: