Производството е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на М. Д. Ш. за отмяна на влязлото в сила решение № 10279 от 23.07.2014 г., постановено по ад № 14725/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Молителят сочи като правно основание на искането за отмяна чл. 239, т. 1 от АПК и излага доводи за наличие на ново обстоятелство, което му е станало известно след постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна. Излага доводи за недопустимост на искането и в условие на евентуалност за неговата неоснователност. Моли искането за отмяна на влязлото в сила решение да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Искането за отмяна е подадено в срок и е допустимо.

Съгласно правилото на чл. 240, ал. 1 АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. В случая е налице втората хипотеза. Основанието за отмяна, на което се позовава молителят е решение № 7200 от 21.05.2012 г., постановено по адм. д. № 3291/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 23.07.2014 г., а искането за отмяна е депозирано на 23.07.2015 г. видно от приложения по делото плик и постановеното върху него пощенско клеймо. Следователно искането за отмяна е подадено в преклузивния едногодишен срок и е допустимо, а доводите на ответната страна в противния смисъл, са неоснователни.

Разгледано по същество искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно, като съображенията за това са следните:

Посоченото в...