Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Образувано е по жалба на Н. В. Д. от гр. С. против решение № 811/21.12.2013 г. на МС на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект “Северна скоростна тангента” от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област С., обн. ДВ бр. 2 от 07.01.2014 г., в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждената част от имот № 68134.501.1066, урбанизирана територия, намиращ се в землището на кв. „Бенковски”, ЕКАТТЕ 99116, район “Сердика”, Столична община.

В жалбата се поддържа, че определеният с решението размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с §1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на кв. Бенковски, ЕКАТТЕ 99116, район “Сердика”, Столична община.

Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие, председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Р. Б. за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област С., обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Р. Б.. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. За имота - предмет на отчуждаване, била изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Към писмото били приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти.

С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Р. Б., министърът на регионалното развитие и министърът на финансите направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област С. .

Така на основание процедура по чл. 34 а във връзка с чл. 33 и 34 б ЗДС с Решение № 811 на Министерския съвет на Р. Б. от 21.12.2013 г. е отчуждена част от имот № 68134.501.1066 в размер на 0,320 дка, като цялата площ на имота е 1,706 дка. Определената стойност от административният орган на отчуждената част е 14 927 лв. Процесният имот е урбанизирана територия, намиращ се в землището на кв. „Бенковски”, ЕКАТТЕ 99116, район “Сердика”, Столична община.

По искане на жалбоподателя, с определение от 10.10.2014 г., по делото е допусната съдебно – оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от процесния имот съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1 а, т. 3 от ДР на ЗДС.

Същото е представило съдебно – оценителна експертиза (съдебно – техническа експертиза) на 09.02.2015 г. Видно е от експертното заключение, че процесният имот се намира в квартал Бенковски, район Сердика и представлява урбанизирана по своето предназначение територия и като такъв е отчужден и оценен от административният орган. В експертизата е посочено, че с оглед лисата на пазарни аналози за имоти с подобни характеристики и поради факта, че имота попада в урбанизирана територия, то оценката за процесния имот следва да се определи съобразно разпоредбите на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, чл. 96, ал. 1 от ППЗДС и чл. 13 от Приложение 2 от ЗМДТ – т. е. двойна данъчна оценка. В заключение, след извършено пресмятане, е посочена и още една стойност на обезщетението, а именно 12 336 лв., като както в самата експертиза, така и в съдебното заседание от 20.04.2015 г., вещото лице посочва, че след направени изчисления се получава разлика, която се дължи на корекционните коефициенти, които за всяка община и всяка данъчна служба са различни. Вещото лице посочва, че се е съобразило с написано в Наредбата за определяне на данъчна оценка.

В проведеното на 16.02.2015 г. съдено заседание по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът е допуснал допълнителна задача на вещото лице, което да даде заключение за пазарната цена на отчуждения имот, като вземе предвид представените нотариални актове № 17 и № 18.

На 16.03.2015 г. вещото лице е представило допълнителна експертиза, в която е използвало посочените по – горе нотариални актове, въз основа на което е посочило, че обезщетението за отчуждената част от имота следва да е в размер на 57 440 лв. Вещото лице изрично е посочило, че посочената стойност е алтернативна поради факта, че нотариални актове № 17 и № 18 се отнасят първо за имоти, които се намират в различен от процесния имот район, и второ се отнасят за продажба на идеални части.

Съгласно § 1 от ДР на ЗДС „равностойно парично обезщетение” е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон.”, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда: „Равностойното парично обезщетение по ал. 1 (да) се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.”.

Легално определение на понятието "Пазарни цени" законодателят е дал в разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и това са: „… осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.”. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Нормативните изменения на ЗДС - ДВ. Бр. 98/2014 г. и брой 105/2014г. стесняват още повече кръга на правните сделки, които могат да бъдат използвани като пазарни аналози, като целта е да бъдат ползвани само такива, които установяват действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите имоти.

Освен това законът дава легална дефиниция и на понятието „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" в § 1а, т. 4 от ЗДС. Това „ … са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; и в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии.”. Имотите в землището на град София попадат в различни райони, съобразно административно-териториалното деление на града. Следователно, относими към определянето на равностойното парично обезщетение са всички вписани сделки с имоти с подобни на отчуждаваните характеристики, намиращи се в един и същ район, т. е. приложимата норма е тази на § 1, т. 4, б. „а” от ДР на ЗДС, а не § 1, т. 4, б.”в”, която е приложена от независимия оценител и вещото лице.

Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение следва да се определи въз основа на осреднени цени от сделки. В случая пазарна цена по този ред не може да бъде формирана, тъй като за землище"Бенковски", район "Сердика", Столична община, липсват пазарни аналози за извършени сделки с имоти с подобни характеристики. Именно поради това настоящата инстанция кредитира основната експертиза по делото, което е на база двойна данъчна оценка поради факта, че процесният имот се намира в урбанизирана територия. Допълнителният вариант на експертизата не се възприема, защото както вещото лице е посочило в нея използваните за сравнение нотариални актове № 17 и № 18 се отнасят за имоти, които се намират първо в различен от процесния имот район, и второ се отнасят за продажба на идеални части.

Съгласно изложеното до тук, при положение, че липсват сделки, които да отговарят на законовите изисквания, и с оглед факта, че вещото лице в основаната експертиза е посочило оценка, която е по – ниска от определената от административния орган, като също така е посочило и че определената стойност на обезщетението от административния орган е правилно, то в процесния случай оспорването е неоснователно.

При така установеното съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение е законосъобразно, поради което жалбата на Н. В. Д. следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.

Доколкото с процесната жалба се оспорва само размера на определеното обезщетение за отчуждаваната част от имота, то възраженията за допуснати от органа други нарушения (чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Р. Б. и чл. 1 от Протокол № 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи), които не са свързани с размера на определеното с оспореното административно решение обезщетение, не следва да се разглеждат.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. В. Д. от гр. С. против решение № 811/21.12.2013 г. на МС на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект “Северна скоростна тангента” от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област С., обн. ДВ бр. 2 от 07.01.2014 г., в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждената част от имот № 68134.501.1066, урбанизирана територия, намиращ се в землището на кв. „Бенковски”, ЕКАТТЕ 99116, район “Сердика”, Столична община. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Б./п/ А. Р.

И.В.