Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Образувано е по жалба на „АЛ 68” ЕООД, гр. П. и на С. Д. Б. от гр. П. срещу Решение № 441 на Министерския съвет на Р. Б. от 27.06.2014 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 Пловдив – Асеновград – Смолян”, участък от км 14+860 до км 24+819 съгласно влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-15-3 от 16.01.2014 г. на МРР в частта му, с която се отчуждава имот с ЕКАТТЕ 40004 и идентификационен номер 23018, находящ се в землището на с. К., община Р., област П., целият с площ от 3.499 дка, от който се отчуждават 2.812 дка и е определено обезщетение в размер на 3 703 лв. В жалбата се оспорва решението само в частта за определеното обезщетение, за което се поддържа, че е силно занижено. Жалбоподателите посочват, че при определяне на паричното обезщетение не са взети предвид конкретното предназначение на имота и пазарните цени на имоти с подобни характеристики с оглед местоположението му с лица от 34.97 м. на „Главен път I клас”. Претендират съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение като увеличи размера на обезщетението до размера на пазарната стойност на имота. Претендират се разноски.
Ответникът по оспорването - Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно и претендира съдът да отхвърли оспорването.
По делото са конституирани като заинтересовани страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и претендират съдът да отхвърли оспорването. Подробни съображения в писмени бележки представя МРР.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установява, че с писмо изх. № 04-19-89 от 12.06.2014 г. до министъра на регионалното развитие и до министъра на финансите, председателят на УС на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Път II-86 Пловдив-Асеновград - Смолян”. Към искането са приложени: заповед № РД-02-15-3 от 16.01.2014 г. на министъра на РР, с която е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила. Приложени са решение № ПВ-37-ПР/2012 г. за преценка на необходимостта от извършване на ОВОС на РИОСВ – Пловдив, финансова обосновка, доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване, скици и документи за собственост.
На свое заседание по протокол № 25 от 25.06.2014 г. МС е приел решение № 441 от 27.06.2014 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 Пловдив – Асеновград – Смолян”, участък от км 14+860 до км 24+819 на територията на община Р., община К. и община А., област П..
В приложение към точка 1 от решението са описани имотите, които се отчуждават, включително в землището на с. К., община Р., област П., като номер по ред 20 е посочен имот № 23018, представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване - нива, целият е с площ от 3.499 дка, като за отчуждаване са предвидени 2.812 при обезщетение в размер на 3703 лева. Като собственици на имота са посочени С. Д. Б. и „АЛ 68” ЕООД.
С писмо изх.№53-00-3731 от 19.03.2012 г. на АПИ е възложено на „Бачовска и синове” ЕООД изготвянето на оценителски доклад, определящ равностойно парично обезщетение за всеки от засегнатите имоти от строителството на обект "Път II-86 Пловдив – Асеновград – Смолян”, участък от км 14+860 до км 24+819.
С писмо изх.№ 24-00-521 от 22.03.2012 г. на АПИ до Служба по вписванията /СВ/ гр. П. са поискани копия от вписани сделки с имоти, находящи се в землищата на с. Б., с. К. и гр. К..
С писмо изх.№ 2189/06.08.2012 г. на СВ гр. П. са предоставени копия на вписани актове за извършени сделки с недвижими имоти.
Изготвен е оценителски доклад от 10.06.2014 г., с който в приложение № 6, таблица 2-3 е определена оценка на имота съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 ЗДС в размер на 3703 лв. /л.146 от делото/.
По искане на оспорващите е допусната и приета съдебно-оценителна експертиза от 06.02.2015 г., която да даде заключение за пазарната цена на процесния имот. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". Вещото лице А. П. – Драгнева е взела предвид две сделки за имоти с подобни характеристики, находящи се в землището на с. К. по нотариален акт /НА/ № 66 от 14.12.2011 г. и по договор от 08.11.2011 г., за да определи пазарна стойност на отчуждаваната част от процесния имот в размер на 7691.10 лв. В съдебно заседание на 09.02.2015 г. вещото лице Петрова-Драгнева представя допълнение към заключението за определяне на обезщетение съобразно чл.32, ал.3, т.2 ЗДС в размер на 2 176.49 лв.
При така установените обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Оспореното решение е прието от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия и в установената форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В ал. 2, 3 и 4 на същия текст е определен реда и критериите за определяне на равностойно обезщетение, като то се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.
Съгласно легалното определение по пар.1а, т.2 от ДР на ЗДС пазарни цени са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Релевантният период в случая е от 19.03.2011 г. до 19.03.2012 г. Спорът по делото е относно наличието на пазарни аналози с оглед правно-организационната форма на купувача по НА № 66 от 14.12.2011 г., който е ловно-рибарско сдружение /ЛРС/. Ответникът и заинтересованите страните оспорват качеството на търговец на същото лице.
Съгласно чл.30 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) лицата по чл.29 от закона (български граждани, придобили право на лов, обединени в ловни дружини), учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча. Ловното сдружение ръководи и организира дейността на дружините по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча върху предоставените им ловностопански райони. Ловните сдружения са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
Ловните сдружения участват в стопанисването на дивеча в дивечовъдните участъци по чл.10 от закона (чл.34, ал.1, т.4 ЗЛОД), за което участват в конкурс по чл.36, ал.1 ЗЛОД, включително за отдаване под наем на базата за ловен туризъм. Едно от изискванията към сдруженията по чл.36а, ал.1, т.4 ЗЛОД и по чл.31б, ал.2, т.4 от ППЗЛОД е да не са лишени от право да упражняват търговска дейност. По аргумент от противното при стопанисването и ползването на дивеча ЛРС може да извършва и търговска дейност.
Предложението на кандидат за участие в конкурса задължително съдържа бизнес програма за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък и за изпълнение на ловностопанския план (чл.36г, ал.4, т.7 ЗЛОД), чиито основни критерии за оценка съгласно чл.36з, ал.2 ЗЛОД са:
1. инвестициите по години, свързани с подобряване на типовите местообитания, фуражната база, биотехническите съоръжения и с увеличаване на дивечовите запаси в рамките на допустимите;
2. броят на планираните за откриване работни места, свързани със стопанисването на дивеча в дивечовъдния участък.
Съгласно изложеното някои от изискванията към кандидатите в конкурса /сред които са и ловно-рибарските сдружения по чл.34, ал.1, т.4 ЗЛОД/ са изцяло с търговска насоченост – необходимост от планиране на инвестиции и откриване на работни места.
Конкурсът приключва с издаването на заповед на министъра на земеделието и храните (чл.36к ЗЛОД), която обявява резултатите от класирането и със сключване на договор за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък за срок от 15 години (чл.36л ЗЛОД и чл.45 ППЗЛОД). Необходимост от сключване на договори при изпълнение на дейността на ЛРС уреждат разпоредбите на чл.67 и чл.68 ЗЛОД. Лицата, стопанисващи дивеча извършват опазването и охраната на дивеча (чл.67, ал.1 ЗЛОД). Лицата по
34, ал. 1, т. 3, 4 и 5, стопанисващи дивеча, могат да сключват договори с юридически лица, регистрирани по Закона за частна охранителна дейност, за непосредствената му охрана (чл.68, ал.1 ЗЛОД). Възможността за сключване на договори също е указание за извършване на дейност със стопански характер.
Пример за сключване на договор от ловните сдружения, които стопанисват дивеча, са договорите за организиран ловен туризъм по чл.115 и сл. ППЗЛОД. Дейността по организиране на ловен туризъм е типична търговска дейност, която могат да организират ловните сдружения като субекти, стопанисващи дивеча. Тази дейност, съгласно чл.116б ППЗЛОД, има пряк финансов израз: представител на лицата, стопанисващи дивеча, регистрира ловците, издава ловни билети, предоставя ценоразпис за предлаганите услуги, представя ловните водачи и създава организация за провеждане на лова. За всеки проведен лов се изготвя разплащателен протокол, в който се вписват цените на отстреляния дивеч и реализираните услуги. Лицата, стопанисващи дивеча, водят дневник, в който вписват ловната група, държавата, отстреляния дивеч и бележки на ловеца.
Лицата, които стопанисват и ползват дивеча, извършват дейностите по чл.37 ЗЛОД, което навежда на извод, че същите дейности се извършват трайно и по занятие. От изложеното може да се направи извод, че правната уредба на ЛРС не изключва възможността част от дейността на ловните сдружения да се характеризира като дейност по занятие с търговско-стопански характер.
Необходимостта ловните сдружения да бъдат регистрирани по ЗЮЛНЦ не изключва възможността същите да извършват търговска дейност. Този извод следва пряко от разпоредбите на чл.3, ал.3 – 5 ЗЮЛНЦ и е въприет в мотивите на решение № 15 от 31 май 2001 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 3 от 2001 г. - създадените ловни сдружения не са лишени от възможност да извършват стопанска дейност.
За целите на Закона за държавната собственост, регулиращ принудителното отчуждаване за държавни нужди, корелативно свързано с необходимостта от изплащане на равностойно обезщетение, съдът, в настоящия състав, приема, че ловно-рибарските сдружения попадат в понятието „търговец“ по смисъла на чл.32, ал.4 от ЗДС и пар.1а, т.2 от ДР на ЗДС.
Изискването за предварително и равностойно обезщетение е съществено за принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди и следва от конституционния принцип по чл.17, ал.5 от Конституцията. Съгласно мотивите на решение № 6 от 4 юли 2006 г. по конституционно дело № 5 от 2006 г. според Конституцията равностойно парично обезщетение ще е това, което позволява на засегнатия от отчуждаването собственик да получи адекватна обезщета. Основният смисъл се състои в това, по какъв начин и към кой момент да се определи размерът на обезщетението, така че то да
съответства на стойността на отчуждения имот. Съобразно решението на Конституционния съд чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. Трябва да се има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар, какъвто е смисълът на законовите разпоредби на чл.32, ал.2 и ал.3 и пар.1а, т.2 от ДР на ЗДС, съдържащи легална дефиниция на понятието „пазарни цени“.
В конкретният случай по нотариален акт № 66 от 14.12.2011 г., т.ІV, рег. № 6314, н. д.№ 579 на С. К. – Нотариус с район на действие РД гр. П., „Ловно-рибарско дружество „Сокол“ гр. П. е закупило от Й. Н. Т. недвижим имот с № 060095 в землището на с. К., ЕКАТТЕ 40004, община Р., област П., с площ от 3 декара и начин на трайно ползване: нива за сумата от 3000 лв., която лицата са декларирали, че е действителната продажна цена на имота. За целите на отчуждителното производство по ЗДС, в светлината на гореизложената правна уредба на статута на ловно-рибарските сдружения, съдът, в решаващия си състав, приема, че ЛРС не може да се изключи от понятието „търговец“ по смисъла на чл.32, ал.4 от ЗДС и пар.1а, т.2 от ДР на ЗДС. Няма основание цитираната сделка да се изключи от законовите изисквания за определяне на равностойно парично обезщетение въз основа на пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота си на свободния пазар. По изложените съображения сделката по НА № 66/14.12.2011 г. може да служи като пазарен аналог. Още повече, че цената по същата сделка е по-ниска от цената по другия пазарен аналог по договор за покупко-продажба на недвижим имот – общинска собственост от 04.11.2011 г., с който община „Родопи“ – Пловдив е продала на „Стефанов мотърс“ ЕООД поземлен имот № 017103 в землището на с. К. с площ от 0.302 декара, с предназначение: нива за сумата от 1350.00 лв. Средната цена на сделката по НА № 66/14.12.2011 г. е 1000 лв/дка, докато по договора за продажба от 04.11.2011 г. – 4470.20 лв.
По изложените съображения съдът приема, че равностойното парично обезщетение за процесния недвижим имот следва да се определи на основание чл.32, ал.2 ЗДС по пазарни цени, определени съгласно пар.1а, т.2 от ДР на ЗДС. Същите се установяват от заключението на приета по делото съдебно-оценителна експертиза въз основа на намерени два пазарни аналога за релевантния период от 19.03.2011 г. – 19.03.2012 г. при средна стойност на сделките от 2735.10 лв./дка, което за отчуждаваната част от 2.812 дка е равностойно на обезщетение в размер на 7691.10 лв. При така установеното, съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение от 3703 лв. се явява неравностойно, поради което същото следва да бъде изменено и увеличено на 7691.10 лв. За същата сума следва да се измени обжалваното решение № 441 от 27.06.2014 г. на МС.
С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски по делото в размер на 785 лв. – 300 лв. възнаграждение за вещо лице и 485 лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 Върховният административен съд, състав на Трето отделение
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по жалба на „АЛ 68” ЕООД, гр. П. и на С. Д. Б. от гр. П. РЕШЕНИЕ № 441 на Министерския съвет на Р. Б. от 27.06.2014 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 Пловдив – Асеновград – Смолян”, участък от км 14+860 до км 24+819 съгласно влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-15-3 от 16.01.2014 г. на МРР, относно имот с ЕКАТТЕ 40004 и идентификационен номер 23018, находящ се в землището на с. К., община Р., област П., целият с площ от 3.499 дка, от който се отчуждават 2.812 дка, В ЧАСТТА, с която е определено парично обезщетение в размер на 3 703 лв., като
УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение от 3703 лева на 7691.10 лв. /седем хиляди шестстотин деветдесет и един лева и десет стотинки/.
ОСЪЖДА администрацията на Министерския съвет на Р. Б. за заплати на „АЛ 68” ЕООД, гр. П. и на С. Д. Б. направените по делото разноски в размер от 785 (седемстотин осемдесет и пет) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ В. П.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. Р./п/ М. С.
М.С.