Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по жалбата на М. П. Т. и Л. П. Т. , двамата от гр. С. против отказ на министъра на отбраната на Р. Б. да удовлетвори молба с вх. № 1247/03.10.2003г., подадена от А. Т. Т., б. ж. на гр. С., обективиран в писмо №21-02-303/2012г. от 10.06.2013г. за закупуване на на жилище от жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящо се в гр. С., ж. кс. "Красно село", бул. "Бъкстон", бл. 208 А, ет.2 , ап.7 . Твръдят, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на действащата към момента на подаване на молбата за закупуване на жилището Наредба за разпореждане с жилища, гаражи и ателиета от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната отм. . Искат неговата отмяна.

Ответникът - министър на отбраната чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.

Предмет на производството по делото е отказ на министъра на отбраната като орган по чл. 16 от Наредба за разпореждане с жилища, гаражи и ателиета от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната отм. - правомощие, предоставено с нормата на чл. 46 от Закона задържавната собственост, в редакцията на същия, действаща към момента на подаване на молбата за закупуване - ДВ бр. 124 от 1998г. Отказът е постановен в регламентираното от закона и посочената наредба административно производство по разрешаване на закупуване на имот - частна държавна собственост, предоставен на МО, с него се засягат права, свободи и законни интереси на граждани, поради което същият носи белезите на инидвидуален адимнистративен акт по см. на чл. 21 от АПК и като такъв може да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност.

Жалбата следва да се приеме за подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК , порадилипса на доказателства в преписката з адатата на връчване на оспорения акт, от надлежни страни - адресати на оспорания индивидуален административен акт, поради което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Административното производство пред министъра на отбраната е започнало с молба, с вх. № 1247/03.10.2003г, подадена от А. Т. Т., в качеството й на преживяла съпруга на П. Н. Т. / без данни по делото за датата на смъртта на същия/, до министъра на отбраната с искане за закупуване на процесното жилище от фонда на МО. В имота, по силата на заповед за настаняване № 419 от 15.10.1971г., е бил настанен П. Т. ведносчетиричленнотосисемейство.

Данни за датата на смъртта на А. Т. също не се съдържат в преписката, но фактът на настъпване на смъртта й след датата на подаване на молбата за закупуване на жилището, не се оспорва.

Видно от доказателствата по делото към датата на подаване на молбата за закупуване - 3.10.2003г. процесното жилище е обитавано от А. Т. и М. П. Т. , а последната живее в него ведно със своята дъщеря А. Л. Б..

В преписката се съдържа декларация, подадена от жалбоподателя Л. Т., в която същият заявява, че се отказва от възможността на изкупи процесното жилище. Декларацията е с нотариално заверен подпис на декларатора.

Представя се и копие на декларация относно обстоятелства, свързани с М. П. Т., в която се посочва, че същата ще закупи две трети от площта на процесното жилище. Декларацията обаче не съдържа подпис на лицето и от съдържанието й не става ясно нейното авторство. Поради липса на посочен издател и подпис на същия, тази декларация не е преценена като годно писмено доказателство от административния орган.

С оглед представените по делото писмени доказателства, съдът намира оспорения отказ на министъра на отбраната да разреши закупуване на жилището на осн. 46 от ЗДС, ред. Бр. 142/1998г. по

реда на Наредба за разпореждане с жилища, гаражи и ателиета от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната отм. за законосъобразен индивидуален административен акт. Същият е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените от чл. 46 от ЗДС законови правомощия, при спазване на изискванията за форма, мотиви и при спазване на адмнистративнопроизводствените правила и относимите материалноправни норми.

По силата на законовата делегация на чл. 46 от ЗДС / в редакцията на същия към 2003г. – ДВ, бр. 142/1998г./ , редът за разпореждането с ведомствените жилища на МО се определя от Министерския съвет, т. е. приложимият ред е този, определен в Наредба за разпореждане с жилища, гаражи и ателиета от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната отм. Съгласно чл. 6 от действащата към 2003г. н

аредба право да закупят жилище от жилищния фонд на Министерство на отбраната имат само лимитативно изброените в този текст на наредбата лица. Според чл. 6, т.3 от наредбата право да закупи жилище от фонда на МО има семейството на освободен на основание чл. 128, т.6 от ЗОВСРБ кадрови военнослужещ. За целите на административното производство по продажба на жилища от ведомствения жилищен фонд на МО, ЗДС не съдържа легално определение на понятието „семейство”, / за разлика от производството по пар.65 от ПЗР на ЗИД ЗДС от 2010г., за което в ал. 4 такова определение се съдържа/, поради което под понятието „семейство” на починал военнослужещ следва да се разбира общото понятие от Семейния кодекс – преживялата съпруга и ненавършилите пълнолетие деца. Ето защо, като част от семейството на починалия П. Т. в процесното жилище, неговите пълнолетни деца, не са правоимащи да закупят жилище от фонда на МО по смисъла на чл. 6 от Наредба за разпореждане с жилища, гаражи и ателиета от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната отм. .

Жалбоподателите не могат да се възползват от нормата на чл. 8 от наредбата и да се считат за правоимащи по този текст на нормативния акт, съдържащ условия за продажба на жилище на настанен в него наемател. Нормата на чл. 6, т.3 от наредбата, регламентираща изрично възможността на членовете на семейството на починал военнослужещ да закупи ведомствено жилище, като съдържаща специална хипотеза с материалноправен характер дерогира приложението на чл.8 от наредбата. Последната регламентира правото на закупуване на лице имащо качество наемател, настанен ведно с неговото семейство.

В конкретния случай настанен като наемател - военнослужещ е бил починалият баща на жалбоподателте. Към 1971г. те са били част от семейството му и понастоящем те не са носители на самостоятелни права на наематели. Към 2003г. статут им на наематели е следвало да се определи съобразно наредба на министъра на отбраната, съгласно препратката от чл. 3, ал.2 от Наредба за разпореждане с жилища, гаражи и ателиета от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната отм. . Такива права те не доказват в административното и в съдебното производство, такива не са им били признати чрез сключване на наемен договор с тях на самостоятелно основание в качеството на наематели. Ето защо за жалбоподателите правото да закупят процесното жилище може да се реализира единствено в хипотезата на чл. 6,т.3 от наредбата.

Като е преценил липсата на материалноправни основания да разреши продажбата на процесния имот на жалбоподателите като основание за обжалвания отказ, министърът на отбраната е постановил материално законосъобразен индивидуален административен акт Жалбата като неосновагтелна следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на М. П. Т. и Л. П. Т. , двамата от гр. С. против отказ на министъра на отбраната на Р. Б. да удовлетвори молба с вх. № 1247/03.10.2003г., подадена от А. Т. Т., б. ж. на гр. С., обективиран в писмо №21-02-303/2012г. от 10.06.2013г. за закупуване на на жилище от жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящо се в гр. С., ж. кс. "Красно село", бул. "Бъкстон", бл. 208 А, ет.2 , ап.7 .

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховен административенсъд с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. К./п/ С. Б.

Т.К.