Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по касационна жалба на Д. У. В., гражданин на Иран, с адрес гр. С., ж. к. „Люлин”, бл. 32, вх. Е, ет. 6, ап. 122, против решение № 1160 от 20.02.2013 год., постановено по адм. дело № 13999/2012 год. на Административен съд - София-град, първо отделение, 2 състав. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебното решение. В съдебно заседание касаторът и процесуалният му представител – адв.. Ц. от САК поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът – Председателят на Държавна агенция за бежанците, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 87 от ЗУБ решаващият съд е отхвърлил жалбата на Д. У. В. против решение № 702 от 16.10.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В мотивите на обжалваното решение е прието, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в...