Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Военно формирование 32890 – Бургас срещу въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-10 от 08.01.2021 г. по гр. д.№ 2676/ 2020 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Бургаски районен съд по гр. д.№ 1372/ 2016 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на И. Т. А. сумата 14 572,21 лв – неизплатено възнаграждение за положен в периода 01.03.2003г. – 31.01.2015 г. 4 516 часа извънреден труд, представляващ фактически отработеното, над месечната продължителност, служебно време, вследствие на неизползваните почивки за носени дежурства, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата 1 633,66 лв – обезщетение за забавено плащане за период 04.02.2015 г. - 12.03. 2016 г., както и разноски по делото.

За да уважи исковете, въззивният съд приел за установено, че на 18.09.2000 г. ищецът постъпил на кадрова военна служба при ответника. На 29.01.2015 г. договорът за военна служба бил прекратен и ищецът бил освободен от длъжност. В периода 01.03.2003 г. - 31.01.2015 г. той давал 24-часови дежурства, в резултат на което положил 4 516 часа труд в повече от нормативно установеното служебно време, за които дължимото обезщетение било в размер на 14 572,21 лв. От правна страна съдът приел, че, искането на ищеца било за заплащане на положения от него труд при превишаване на нормалното служебно време. Този труд следвало да бъде компенсиран с намалено работно време, а при невъзможност за такава компенсация – с възнаграждение за извънреден труд към датата на прекратяване на правоотношението. Това право се погасявало с изтичането на 3-годишна погасителна давност, считано от датата на прекратяване на правоотношението и този срок не бил изтекъл до подаване на исковата молба. Затова възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за извънреден труд, възникнало преди 12.03.2013 г., било неоснователно.

Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на Общо събрание на гражданска и търговска колегии на Върховния касационен съд) материалноправни въпроси, включително въпросът кога възниква и кога се погасява по давност вземането за парично обезщетение за положен труд при носене на дежурства над нормативно установеното месечно служебно време за военнослужещи, които преди прекратяване на служебното им правоотношение не са били компенсирани с почивка. С оглед мотивите на въззивната инстанция, този материалноправен въпрос е включен в предмета на делото, разрешен е от въззивния съд и обуславя крайните му изводи. Същият въпрос обаче се разрешава противоречиво от състави на Върховния касационен съд, като за преодоляване на противоречивата практика е образувано Тълкувателно дело № 6/ 2017 г., ОСГК, ВКС. Решението по тълкувателното дело ще даде обвързващо тълкуване по релевантния за настоящето производство правен въпрос. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк. д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по които е поставен и е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д.№ 1310/ 2021 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г. о., до приключване на производството по тълкувателно дело № 6/ 2017 г., ОСГК, ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: