О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2726

София, 29.05.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 2613 /2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от “Д. Д. ЕООД, ЕИК 160064229 против решение № 308 от 06.03.2024 г. по гр. д.№ 2169/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2150 от 17.05.2023 г. постановено по гр. д. № 7605/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив. С последното е отхвърлен положителният установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК, да се признае за установено по отношение на С. К. И., действащ като ЕТ „Кингс - С. И. , и „Иватотрейд“ ЕООД, че ищецът е собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор ***по КК и КР на [населено място], [община], ведно с построената в него масивна стопанска постройка-склад ГСМ, съставляващ УПИ *** от кв. *** по регулационния план на [населено място].

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с нормите, уреждащи придобивната давност, неприлагане на презумпцията на чл. 69 ЗС, непълен и неправилен анализ на свидетелските показания и на останалите доказателства във връзка с тях. Касаторът счита, че е неправилен извода, че е извършвал само търпими действия, които не съставляват упражняване на фактическа власт върху имота.

В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Противоречие със съдебната практика се твърди по следните два въпроса: 1.За приложението на установената в чл. 69 ЗС презумпция и доказателстевната тежест за оборването й, когато възражението за придобивна давност се противопоставя на лицето, която притежава имота към момента на изтичане на давността. 2.За процесуалното задължение на въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение и да основе решението на цялостен анализ на събраните по делото доказателства не само по отделно, но и във взаимната им връзка.

Ответникът по касация С. К. И., действащ като ЕТ „Кингс - С. И. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като по формулираните въпроси, въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика, а е съобразено с установеното по делото.

Ответникът по касация „Иватотрейд“ ЕООД оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като първият въпрос е неотносим, защото ищецът не е доказал установяването на обективният елемент на владението – упражняване на фактическа власт върху имота, а поради това и решението не е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика. Оспорва обаче допустимостта на въззивното решение поради това, че исковата молба по предявеният иск е вписана след вписване на възбрани по изпълнителното дело, по което „Иватотрейд“ ЕООД е взискател и решението по нея би му било непротивопоставомо на основание чл. 453, ал.1, т.2 ГПК.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено:

ЕТ „К. С. И. е купил с нот. акт № 127, т.2 от 01.07.2003 г. процесния УПИ УПИ *** от квартал *** по регулационния план на [населено място], ведно с построената в него масивна стопанска постройка - склад ГСМ с площ от 102 кв. м., заснет в КК с идентификатор ***. С н. а. № 146, т. IV/29.09.2004 г. на нотариус К. Д., ЕТ „Кингс-С. И. е учредил в полза на „Еич Ви Би Б. Б. АД (понастоящем – „УниК. Б. АД) договорна ипотека върху процесния имот - УПИ *** в кв. ***. Той е предмет на принудително изпълнение.

Ищцовото дружество „Детелина – Дрита“ ЕООД е купило с нот. акт от 23.09.2008 г. от А. Б. два имота - УПИ *** и УПИ ***, като последният е съседен на процесния от север и по отношение на него ищецът твърди, че е установил владение и го е придобил по давност.

Във връзка с насочване изпълнението върху процесния имот са извършени два описа. В протокола на ЧСИ за опис от 09.10.2008 г. е отразено присъствието на длъжника С. И., който е назначен за пазач. В изготвената оценка при този опис имота е описан и оценен с масивна постройка в него с площ 102 кв. м. с две помещения за ГСМ, помещение канцелария и помещение ел. табло, нестопанисвана и неподдържана. Като подобрения в имота са описани бетонова настилка и метална ограда с мрежа и двукрила метална врата. Вторият опис е извършен на 02.03.2018 г. В протокола е отразено, че достъпът е осигурен, през портал на ищеца, както и че в сградата са натрупани автомобилни гуми. При оценяването на сградата, тя е описана със същите помещения, като е отразено общо лошо състояние на сградата, неподдържана, нестопанисвана, с деформиран покрив и опадали керемиди. При описание на имота е вписано и „съоръжения“, но не е посочено какви са и не са изброени. В нито един от двата протокола за опис не са вписани претенции на трети лица върху имота, съгласно чл. 484, ал.1, т.5 ГПК.

Според показанията на св.А. Б., съседният имот на неговите два имота, които продал на ищеца, бил на С. от Б., който идвал много рядко. Трите имота - двата негова собственост и процесният, винаги били оградени заедно, за да се охраняват общо по-добре, но с остатъци от ограда. Някъде към 2003 г. оградата била подновена. Вътре между имотите нямало поставени огради. Той ползвал имота за паркиране на автобуси и за ремонт, защото имало естакада. Имотът имал два портала, като негов служител затварял вратите със синджир. Вторият свидетел И. П. също обяснява, че имотите са общо оградени само отвън, като на доста места оградата била паднала към имота, където паркирали автобусите (процесния). В южната част на имота /където се намира процесниа имот/ сложили автоматични врати, като преди това била порутена ограда, което станало 2015-2016 г. От сградата ползвали една стая за архив, след като направили ремонт, а в другата част съхранявали гуми. Заявява, че поставили ново ел. табло в същата сграда. Ремонтът се извършвал постепенно. Заявява, че управителят на дружеството ищец казал, че ще ползват имота за паркинг, като на всички било ясно, че имотът е на ищеца. Св. М. Г. разказва, че е имал няколко посещения на имота, воден от управителя на дружеството ответник. Първото било през 2012-2013 г. Имотът бил изоставен, с капинаци, с храсти израснали по оградата и със стара сграда. Имало два затворени портала, а оградата не се виждала от растителност. Покривът на сградата бил стар и на вълни. В имота нямало хора. Не си спомня и за паркирани автомобили. При второто посещение през 2016-2017 г. състоянието на сградата и двора не било различно. Сградата била изоставена, имало голяма растителност из двора и две паркирани превозни средства. Порталите си стояли затворени. В съседен двор имало сграда, която била обновена. При третото посещение през 2022 г. видял в имота имало спряно полуремарке към съседното място. Забелязал и прокаран кабел за захранване на кафе-машина до портала и наличието на фургон до по-далечния портал. Заявява, че на сградата не бил правен ремонт, нито при посещението му през 2016 г., нито при посещението през 2022 г. Според показанията на св. Х. Н.-Н., към 09.01.2021 г. имотът бил изоставен, в него имало стара постройка, бил ограден със стара сива метална ограда: Когато го посетила втори път – около месец преди разпита си, т. е. през април 2022г. имало кафе машина и дебел електрически кабел, оградата била заменена със зелена ограда, вътре в двора се виждаха ремаркета, камиони.

Първата инстанция е приела, че ищцовото дружество е извършвало само търпими действия, но не е отнело фактическата власт върху имота и не е демонстрирало пред собственика намерение да го придобие по давност.

Въззивната инстанция е направила подробен анализ на свидетелските показания във връзка с писмените доказателства. Приела е, че ищецът не е доказал фактите и обстоятелствата, които твърди в исковата молба: че имота е владян от праводателя му и той му е предал владението, защото св. Б. е възприемал процесния имот като чужд, собственост на С. от Б., не го е владял, а факта, че трите имота са били общо оградени със знанието и съгласието на собствениците им не означава общо владение. Фактът, че Б. е паркирал свои превозни средства в процесния имот, който бил бетониран, при липса на намерение за своене не доказва владение. Твърденията в исковата молба за извършени от ищеца действия, демонстриращи владение след 2008 г. също са приети за недоказани, защото до 2021 г. не се установява да е била сменена оградата, да е монтиран портал преди 2016 г. и да е поставен фургон до 2018г. Това е прието при съпоставяне на свидетелските показания с писмените доказателства по делото. За недоказани са приети и твърденията за ремонтни дейности в сградата, чието съществуване и вид са констатирани при описите и оценката й през 2008 г. и 2018 г. Съдът е посочил, че възприема показания на доведените от ответниците свидетелски, защото се потвърждават от писмените доказателства за вида на имота през 2008 г. и 2018 г.. Наличието на бетонова замазка в двора е констатирано от съдебния изпълнител както през 2008 г., така и през 2008 г., а и св. Б. установява, че е имало циментова замазка, поради което си паркирал автобусите там. Прокарването на дебел кабел от имота на ищеца към процесния, независимо дали е за захранване на портала или на кафе машината не е действие, което да може да се приеме за достатъчно, за да се прецени като завладяване на чужд имот. В процесния имот е имало прекарано електричество и преди 2008 г. – констатирано е наличието на ел. табло. Въззивният съд е приел, че ищецът е извършвал търпими действия в УПИ *** от кв. *** по плана на [населено място], защото те са извършени с предполагаемото съгласие на собственика ЕТ „Кингс-С. И. , доколкото това положение е съществувало без неговото противопоставяне и спрямо предишния собственик на имотите на дружеството г-н Б.. Тези действия обаче не са от естество да доведат от изгубване правото на собственост. Презумпцията на чл. 69 ЗС не е приложена, защото ищецът не е установил обективният елемент на владението – упражняване на фактическа власт върху целия имот, а за придобиване по давност следва да се установи не само владение, а и всичките му признаци. Съдът е подкрепил извода си за това, че ищецът не е упражнявал владение върху имота с това, че при описите не е констатирано присъствие в имота трето лице, допуснат е длъжника и съдебният изпълнител от ищеца /през неговия портал/ без възражения. Ако беше осъществено несъмнително и явно владение, каквото законът изисква за придобиване по давност, това щеше да бъде констатирано от съдебния изпълнител и от собственика-длъжник, е посочил въззивния съд в подкрепа на извода си, че ищеца не е осъществявал владение върху процесния имот и не го е придобил по давност, за доказването на каквато той носи доказателствената тежест.

Въззивното решение, в обжалваната част, е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.2, пр.1 ГПК.

Въззивният съд се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Неоснователно е възражението на ответника „Иватотрейд“ ЕООД по допустимостта на предявения иск. Публичната продан на недвижим имот по ГПК е дервативно придобивно основание. По аргумент от чл. 496, ал.2 ГПК, трето лице може да претендира самостоятелни права върху имота и да ги противопостави на купувача от проданта, ако може да ги противопостави и на взискателя. Придобиването по давност е оригинерно придобивно основание, което не изисква праводаване, т. е. то е противопоставомо на всички. Същевременно вписването на исковата молба по иск за собственост има само оповестително действие. Защитата която чл. 453, ал.1, т.2 ГПК осигурява на взискателя и на присъединилите се кредитори се отнася за действия, които предприема длъжника, защото противопоставимостта има значение когато се извършват действия от един и същ прехвърлител, респективно от длъжника, срещу който е наложена тежестта. Ако имота принадлежи на трето лице, наложената възбрана не произвежда действие, т. е. ако иска за собственост би бил основателен, наложената възбрана не произвежда действие и решението ще е противопоставимо на кредитора - всичкател, вписал възбрана върху чужд имот, а не на имот на длъжника. /В този смисъл виж ТР № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК/. Същевременно нормата на чл. 440 ГПК допуска трето лице, чийто права са засегнати да предяви иск против вззискателя и длъжника, с който да установи, че имота, по отношение на който е насочено изпълнение не принадлежи на длъжника, като не поставя предявяването на този иск в зависимост от това дали е вписана възбрана. Задължителната съдебна практика – ТР № № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. приема, че този иск може да бъде предявен и като положителен установителен или като иск по чл. 108 ЗС.

Предвид изложеното, предявеният иск е допустим, както и постановеното по него въззивно решение, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.2, т.2 ГПК, за което съдът следи служебно.

Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.

Първият поставен въпрос за приложението на чл. 69 ЗС е неопределящ за изхода от спора, тъй като касаторът не е доказал установяване на фактическа власт върху процесния имот – обективният елемент на владението от преди десет години преди предявяване на иска – 12.05.2021 г. Паркиране на превозни средства в чужд имот, ползването на съществуващ бетонов канал за ремонта им и преминаване на дълъг ел. кабел през имота не доказва завладяването му. Съдебната практика. /Решение № 262 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 342/2011 г., II г. о., Решение № 45 от 16.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6533/2014 г., II г. о., Решение № 31 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4539/2015 г., I г. о., Решение № 2 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2018 г., II г. о. и др./ приема, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, т. е. има качеството на владелец. Поради недоказване, че ищеца е упражнявал имено фактическа власт върху процесния имот, презумцията на чл. 69 ЗС правилно не е приложена и въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика.

По вторият въпрос се твърди общо противоречие със съдебната практика, задължаваща съда да обсъди доказателствата по отделно и в съвкупност и във взаимната им връзка. От изложените мотиви към въззивното решение е видно, че въззиният съд е направил именно това. Правомошие на съда според съдебната практика по чл.12 и по чл. 135, ал.2 ГПК е да преценява доказателствата по вътрешно убеждение, включително и свидетелските показания. Настоящата инстанция не констатира неизпълнение на задължението на съда при преценка на доказателствата, поради което не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по втория поставен въпрос.

Въззивното решението не е и очевидно неправилно. Съдът не констатира да не е приложена или да е приложена в обратен смисъл относима към спора императивна правна норма. Не са нарушени и съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор. Не е нарушена разнопоставеността на страните. Делото е решено според установените факти по делото. Не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация „Иватотрейд“ ЕООД и С. К. И., действащ като ЕТ „Кингс - С. И. следва да се присъдят претендираните в подадените отговори на касационната жалба от тях деловодни разноски за тази инстанция в доказаният с договорите за правна помощ размер – по 1500 лв., за които е отразено в договорите, че са изплатени в брой.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 308 от 06.03.2024 г. по гр. д.№ 2169/2023 г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от “Д. Д. ЕООД, ЕИК 160064229.

ОСЪЖДА „Д. Д. ЕООД, ЕИК: 160064229, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на „ИВАТОТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК: 102145262, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 4, офис 401, сумата от 1500 лв., представляваща деловодни разноски за настоящото производство пред ВКС.

ОСЪЖДА „Д. Д. ЕООД, ЕИК: 160064229, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на С. К. И., действащ като ЕТ „Кингс - С. И. , ЕИК 040135857, сумата от 1500 лв., представляваща деловодни разноски за настоящото производство пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: