О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60171

гр.София, 11.06.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Е. В

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 2209/ 2020 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

По делото е постановено решение № 76 от 08.04.2021 г., влязло в сила от същата дата, с което е отхвърлен предявеният от К. С. К. против „Енерго про продажби” АД, гр.Варна, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че К. С. К. не дължи на „Енерго про продажби” АД 11 050,84 лв, за която сума е издадена фактура №[ЕИК]/ 28.06.2019 г. и която представлява цена на служебно начислена електроенергия, доставена в период 26.06.2017 г. – 25.06.2018 г. в обект в [населено място] ч., [улица] ап.1., като К. С. К. е осъден да заплати на „Енерго про продажби” АД, гр.Варна, 3 582,10 лв /три хиляди петстотин осемдесет и два лева, десет стотинки/ разноски за производството във всички инстанции.

Процесуалният представител на ответника Адвокатско дружество „В., Ж. и партньори“ е поискал с молба вх.№ 3157/ 13.04.2021 г. така постановеното решение да бъде изменено в частта за разноските. Поддържа, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС лице и заради това минималното възнаграждение за всички инстанции му се дължи с ДДС. То не можело да е по-малко от 3 101,40 лв, поради което съдът следвало да измени решението си в частта за разноските.

К. К. оспорва молбата като поддържа, че е приложима разпоредбата на чл.9 ал.1 НМРАВ, затова минималното възнаграждение с оглед цената на иска по делото е 2 584,56 лв с...