О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 60473

София, 10.06.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 3720 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на К. С. Р., с адрес в затвора в [населено място], чрез адв. М. К., против въззивно решение № 260350 от 14 август 2020 г., постановено по в. гр. д. № 822/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което е потвърдено решение № 133 от 10 януари 2019 г., постановено по гр. д. № 1153/2019 г. по описа на районния съд в гр. Варна, за отхвърляне на предявените от Р. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) за установяване на дискриминационно третиране от страна на служители в затвора в [населено място], изразяващо се в по-неблагоприятно третиране на Р. в сравнение с лишения от свобода Т. Т., настанен в зона с повишена сигурност в затвора в [населено място], и с други лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в затвора в [населено място], както и за присъждане на сумата от 10002 лева, представляваща обезщетение неимуществени вреди вследствие на това дискриминационно поведение за периода 09.11.2012 г.-11.01.2016 г., ведно със законната лихва.

В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Оспорва се решаващият извод на въззивния съд, че не е...