ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2720гр. София, 29.05.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Д. К.

като изслуша докладваното от съдия Д. К. гр. дело № 4218 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби с вх. № 6011 от 19.08.2024 г. и вх. № 6089 от 22.08.2024 г., насочени срещу различни части на решение № 124 от 19.07.2024 г., постановено по в. гр. д № 175/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

С касационната жалба, подадена от името на Б. С. С. чрез процесуалния представител адв. Д. В., решението е атакувано в частта, с която е потвърдено решение № 169 от 20.02.2024 г., постановено по гр. д. №1439/23 г. по описа на Окръжен съд - Варна за признаване на установено, че Н. С. Я. притежава правото на собственост върху 40 791/44 891 идеални части от жилище с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес [населено място], [улица], представляващ апартамент №27 на шестия етаж със застроена площ от 66, 82 кв. м.

Касаторът излага съображения за наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Счита за неправилни и необосновани изводите на решаващия състав досежно произхода на вложените в закупуването на процесния имот средства и издръжката на семейството. Посочва също, че съдът е дал преимуществено вяра на водените от ответника свидетели и не е разгледал показанията им във връзка с множество официални писмени документи. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна.

В изложението към жалбата се поддържа наличие на предпоставки за допускане на касационен контрол в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК. Цитирана е съдебна практика. Липсват формулирани правни въпроси.

С касационната жалба, подадена от името на Н. С. Я. чрез пълномощника адв. П. Х., въззивното решение е атакувано в частта за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените от касаторката искове за признаване за установено, че тя е едноличен собственик на разликата над 40 791/44 891 ид. ч. до 44 891/44 891 - т. е. на 4 100/44 891 ид. ч. от процесното жилище.

Касаторката навежда оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил редица нейни доводи, почиващи на обстоятелства около закупуването на процесния имот, както и показанията на доведените от нея свидетели. В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд основал решаващите си изводи на невъведен от страните факт, а именно: съвместното им съжителство и грижа за децата. Твърди също неправилно приложение на материалния закон при преценката за релевантния момент към който се определя приносът за придобиването на недвижимия имот, както и при определянето значимостта на момента на връщане на заем спрямо характера на вложените в придобиването средства. Моли за отмяна на решението и пълно уважаване на исковата претенция, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се аргументира наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси:

1/ Следва ли при постановяване на решението си съдът да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, включително в тяхната съвкупност?

2/ Може ли въззивният съд да приеме за доказан и да обоснове решението си с факт, който не е въведен като твърдение в процеса от никоя от страните, съответно и не са сочени доказателства за него от ползващата се от факта страна?

3/ Към кой момент следва да се преценява приносът за придобиване на имущество по време на брака: преди или към момента на придобиването на правото на собственост?

4/ Налице ли е принос на единият съпруг в придобиване на имот по време на брака, ако част от продажната цена е заплатена със заем, върнат преди придобиване на правото на собственост с несемейни средства и при недостатъчен доход за собствената издръжка на съпруга в периода на придобиване на имота и пет години след това?

Всяка от страните е депозирала отговор на жалбата, подадена от насрещната страна, изразявайки становище за липса на предпоставки за допускане на касационната проверка.

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение взе предвид следното:

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че е сезиран с главен иск по чл. 23, ал.1 СК и за част от претенцията (за 4100/44891 идеални части от процесния имот) - евентуален иск с правно основание чл.21, ал.4 СК.

От фактическа страна приел за установено, че страните са бивши съпрузи: бракът бил сключен на 06.01.2003 г. и прекратен чрез развод на 17.11.2015 г. с решение, постановено по гр. д.№12365/15 г. по описа на В., с което е утвърдено споразумение по чл.51, ал.2 СК. Споразумението няма за предмет имуществените отношения между съпрузите по повод придобитите възмездно вещи по време на брака. С договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт №189 от 15.06.2005 г., „Топ билд“ ООД е продало на Н. С. С. недвижим имот - апартамент № 27, находящ се в [населено място], [улица], ет.6, за цена в размер на 23 086,06 лв. без ДДС, от която 7 596,06 лв. са изплатени, а оставащите 15 500 лв. ще бъдат изплатени от купувача на продавача по следния начин: 7 000 лв. в срок до 31.12.2005 г. и 8 500 лв. в срок до 28.02.2006 г., като за остатъка от цената продавачът ще впише законна ипотека върху недвижимия имот до изплащането му. Прието е за безспорно между страните, че посочената в нотариалния акт цена е симулативна, а действителната цена, за която е придобит апартаментът, е 44891 евро, заплатена на вноски: 2000 евро, заплатени на 29.09.2004 г.; 2100 евро, заплатени на 01.11.2004 г.; 12000 евро, заплатени на 16.12.2004 г.; 4500 евро, заплатени на 20.12.2004 г.; 10000 евро, заплатени на 14.06.2005 г.; 12450 лева, заплатени на 31.10.2005 г.; 7000 лева, заплатени на 06.12.2005 г. и 8500 лева, заплатени на 23.02.2006 г.

Въз основа на съвкупен анализ на писмените и гласни доказателства (квитанции, банкови извлечения, два договора за дарение и свидетелски показания) въззивният съд приел, че по времето, когато са плащани вноските за апартамента, ответникът работел за малко пари нелегално като общ работник по строежи, замествал понякога баща си. Средствата за издръжка на семейството осигурявала ищцата с парите, които й давали родителите и брат й. Първо платили 2 000 евро за запазване на имота, после още 2 100 евро за предварителен договор, общо 10% от цената, която се увеличила заради увеличената площ. Първите две вноски общо 4100 евро били платени със средства, предоставени от бащата на ответника – преведени по банковата сметка на ищцата на 25.06.2004 г. За тази сума съдът е приел, че е със семеен произход. Останалите вноски за закупуването на апартамента били с извънсемеен произход - осигурени от брата на ищцата Г. Я. по договор за дарение като компенсация за придобиването от него на имот, притежаван от родителите на двамата (къща със земя и гараж на [улица]).

При тези факти въззивният съд приел от правна страна, че всички суми, заплащани на продавача строител след постигнатото споразумение между ищцата и свидетеля Г.Я. през м.12.2004 г., са били изплащани със средства с извънсемеен произход. Ценейки показанията на свидетелите при условията на чл. 172 ГПК, въззивният съд счел, че тези на доведените от ищцовата страна се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото, затова ги кредитирал като достоверни. По отношение сумата от 4100 евро, приел, че е със семеен характер, доколкото била дадена на двамата съпрузи от бащата на ответника. Изложено е, че липсват доказателства, подкрепящи показанията на свидетеля Я., брат на ищцата, сумата да е предоставена по договор за заем и същата да е върната на С. С. през зимата на 2005 г. Посочено е, че дори да се приеме заем, сумата е заплатена като вноски за цената на апартамента преди връщането й. Отхвърлени са възраженията на ищцата за липса на принос на ответника за тази сума по съображения, че в същия период семейството е живеело заедно, съпрузите съвместно се грижели за домакинството и децата си, ответникът е работил и реализирал доходи, макар и минимални, като всичко това сочело наличието на съвместен принос. По тези съображения въззивният съд извел извод, че от общата цена от 44 891 евро сумата 4 100 евро са била със семеен произход, поради което и квотата от 4 100/44 891 ид. ч. е била СИО, а съответно остатъкът от 40 791/44 891 ид. ч. са били лична собственост на ищцата поради пълна трансформация. Исковата претенция с правно основание чл.23, ал.1 СК е основателна до този размер, съответно претенцията по чл.23, ал.1 СК и евентуалната по чл.21, ал.4 СК са неоснователни за разликата над 40 791/44 891 ид. ч. до пълния размер 44 891/44 891. В този смисъл и постановил решението си.

Досежно предпоставките за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

В изложението си касаторът Б. С. С. не е формулирал, нито обосновал наличието на значими за изхода на делото правни въпроси, които могат да послужат като обща предпоставка за допускане до касация. Доколкото според задължителните разяснения на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулирането на такъв въпрос е вменено като задължение на касатора и касационната инстанция няма право да го извежда, а единствено да го прецизира, то липсата му е единствено и достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допускано.

Първият и третият въпрос, формулирани в изложението към касационната жалба на ищцата Н. С. Я. удовлетворяват общата, но не и допълнителната предпоставка за достъп до касация. Същите не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Обсъдени са всички относими доказателства, имащи отношение към преценката за трансформация на лични средства, придобиването на процесния имот, произхода на вложените в придобиването средства, начина по който са осъществени разплащанията и др. Подробно са разгледани и свидетелските показания на водените от страните свидетели като същите са ценени в съвкупност с останалите доказателства по делото и при условията на чл. 172 ГПК. Неотносимите факти и доказателства съдът не е бил длъжен да обсъжда.

По отношение момента, към който се преценява приносът за придобиването на определен недвижим имот, въззивният съд е посочил, че сключването на брака и придобиването на собствеността са осъществени при действието на СК от 1985 г. /отм./, а бракът е заварен от действащия СК /обн. 2009 г./, т. е. намира приложение §4 от ПЗР на действащия СК. Взел е предвид, че имотът е купен на зелено с изплащане на отделни вноски като за момента на придобиване е приел датата на нотариалната сделка от 15.06.2005 г. Посочил е също и относимата съдебна практика, намерила израз в т.4 от ТР №5/2013 от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС като е подвел всички факти, сочещи принос в придобиването, именно към момента на фактическото придобиване на собствеността, което в пълна степен кореспондира с цитираната от касатора практика на ВКС.

Вторият и четвъртият въпроси не са обусловили решаващата правораздавателна воля на съда. Въззивният съд е приел, че част от цената в размер 4100 евро е платена със семейни средства, защото сумата е получена от бащата на Б. С.. В този смисъл е без значение дали семейството е живеело заедно по време на плащането на тези вноски. Въпросът дали сумата е била дадена като дарение от бащата или е била по договор за заем е бил спорен между страните. Въззивният е изложил съображения, че липсват доказателства за сключен договор за заем, респективно за връщане на сумата като е посочено, че показанията на свидетеля Г. Я. в този смисъл не се подкрепят от други доказателства. Прието е, че сумата е дарена като само за пълнота са развити съображения в случай, че се приеме заем и впоследствие връщане на същия. Ето защо поставеният четвърти въпрос не е обусловил изводите на съда за наличие на семеен произход на вноската от 4100 евро.

В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване по двете жалби. При този изход на делото не се присъждат разноски, а същите остават в тежест на страните така, както са ги направили.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от19.07.2024 г., постановено по в. гр. д № 175/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.