Образувано е по жалба на К. Н. И., живущ в гр. С. срещу решение № 3846 от 10.06.2013 г. по адм. д. № 937/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 112064/12.12.2011 г., издадена от началник група АНД Отдел “Пътна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи за наложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „е” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП /“временно отнемане на свидетелството за управление на МПС”, до предоставяне на сключена валидна застраховка.

Излагат се касационни основания за неправилно приложение на закона. Счита се, че съдът неправилно не е приложил правилата на административнонаказателното производство и след като по делото е представена застрахователна полица, обхващата съответния период, съдът следвало да прекрати действието на наложената принудителна административна мярка. Излагат се доводи, че е изтекъл преклузивния срок по чл. 34, ал.1, б."в" ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, нарушението е установено на 21.12.2011 г. , а заповедта е връчена на 21.01.2013 г.

Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че фактическата обстановка е описана чрез възпроизвеждане на съдържанието на акта за установяване на административно нарушение. При издаване на заповедта, административният орган се е позовал на съставеният акт, като е посочил нарушената от жалбоподателя разпоредба като водач на МПС. Изложените мотиви в заповедта сочат на основание по чл. 171, т. 1, б. „е” от ЗДвП, което е отразено в нея. Удостовереното управление на МПС, без сключена застраховка "Гражданска отговорност" към часа и датата на проверката – 10:00 ч. на 25.11.2011 г., посочено като фактическо основание за издаване на заповедта, съответства на правната разпоредба на чл. 315, ал. 1, пр. 2 от КЗ. В този смисъл актът е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на мярката и съдържа фактическите обстоятелства по издаването на заповедта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК.

Посочено е, че разпоредбите на ЗАНН са неприложими в административното производство по налагане на принудителна административна мярка по ЗДвП, тъй като те се отнасят до производството по налагане на административни наказания, а не за прилагане на принудителни административни мерки, които имат превантивен, а не наказателен характер, с оглед на което е ирелевантно възражението за изтичане на давността за образуване на административнонаказателно производство. Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 171, т.1 б."е" от ЗДвП предвижда, че за осигуряване безопасност на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна застраховка.

Правилно е прието от съда, че описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по КЗ досежно управление на МПС без валидна застраховка "Гражданска отговорност" към часа и датата на проверката – 10:00 ч. на 25.11.2011 г., съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед на основание чл. 171, т.1 б."е" от ЗДвП и установяват материалноправните предпоставки за издаването й . Безспорно е установено, че представената в съдебното производство застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е сключена в 12:49 ч. на 25.11.2011 г., след установяване на нарушението по ЗДвП, след съставянето на акта за установяване на административното нарушение, Мярката се налага до настъпване на прекратителното условие -

до предоставяне на сключена валидна застраховка. Застраховката не е предоставена на административния орган до издаване на оспорената пред съда заповед, поради което правилно е прието, че същата е законосъобразна.

Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1 б."е" от ЗДвП се издава в административно производство по реда на АПК, поради което са неприложими правилата на ЗАНН, касаещи административнонаказателни производства, в т. ч. и разпоредбата на чл. 34, ал. 1, б."в" ЗАНН относно сровете за образуване на административнонаказателно производство, на която се позовава жалбоподателя. Поради това е без значение обстоятелството, че нарушението по чл. 171, т.1 б."е" от ЗДвП е установено на 25.11.2011 г., а заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена на 12.12.2011 г.

и връчена на 21.01.2013 г., след като към момента на издаване на заповедта не е представена на административния орган сключена валидна застраховка и към датата на издаване на заповедта периодът, за който е следвало да се сключи застраховката, не е бил изтекъл.

Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3846 от 10.06.2013 г. по адм. д. № 937/2013 г. на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. А./п/ П. Н.

П.Н.