Производството е по чл.33 - чл.40 от Закона за Върховния административен съд отм. .

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. З. против решение от 07.01.2004г. постановено от Софийски градски съд - административна колегия, ІІІ-г състав по адм. д. №2104/2000г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК във връзка с чл.11 от ЗВАС отм. . Касационния жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение.

О. К. на СО - район “Панчарево” не взема становище по касационна жалба.

Заинтересованата страна Й. П. не взема становище по касационната жалба.

Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.33, ал.1 от ЗВАС отм. и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдебно - административното производство по §62, ал.3 от ПЗР на ПМС №456 от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е образувано по жалба на Д. З. против заповед № РД-46-225 от 06.06.2000г., с която Кмета на СО - район “Панчарево” е отказал на жалбоподателя правото му да придобие собственост при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на имот пл.№ 339, к. л. №г-10-4-Г в местност Косанин дол, землището на с. Б.. Съдът е потвърдил административния отказ, като е приел, че правоимащия не е доказал наличие на една от кумулативните предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, а именно не е представил доказателства от които да е видно, че правото на ползване е учредено по начин визиран в разпоредбата на §63 от ПЗР на ПМС №456 от 11.12.1997г....