Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Д. М. Д. от гр. В. и К. С. Д. от гр. В. против Решение №300/23.04.2008 г., постановено по адм. дело №858/2005 г. по описа на Окръжен съд гр. В., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед с изх.№ДЗК-310/25.05.2005 г. на Директора на РИОКОЗ-Варна, с която е наредено спиране на експлоатация на обект – „ситничарска работилница на ул.”Ц. С. І” №20 Б в гр. В.”, собственост на жалбоподателите. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваният административен акт бъде отменен.

Ответникът – Директора на РИОКОЗ-Варна, редовно призован, не се явява и представлява. Ангажирано е писмено възражение за неоснователност на касационната жалба на Д. М. Д.. Становище по жалбата на К. С. Д. не е ангажирано.

Заинтересованата страна – „Б и Б Търговски център” ЕООД гр. В., чрез процесуалния си представител, ангажира становище в писмени бележка за неоснователност на касационните жалби.

Представителят на Върховна адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбите за подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМИ. Разгледана по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

С решението по цитираното дело Окръжен съд гр. В. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. М. Д. и К. С. Д. срещу Заповед с изх.№ДЗК-310/25.05.2005 г. на Директора на РИОКОЗ-Варна, с която е наредено спиране на експлоатация на обект – „ситничарска работилница на ул.”Ц. С. І” №20 Б в гр. В.”, собственост на жалбоподателите.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че извършеното преустройство в конструкцията на сградата, в която се помещава обект – „ситничарска работилница на ул.”Ц. С. І” №20 Б в гр. В.”, чрез отваряне на вход откъм ул.”Дебър” не отговаря на основните хигиенни изисквания при проектирането, изграждането и устройството на обектите за производство и търговия с храна.

Крайният извод на съда е, че административният акт е издаден от компетентния орган, в изискуемата от закона форма, съдържа фактическите и правните основания за постановяването му, а при издаването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни.

Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция.

При точно прилагане на материалния закон и обосновано, окръжният съд е изтъкнал в мотивите си, компетентността на административния орган, издал оспорения административен акт.

Заповедта, с която спрямо жалбоподателите е приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 30, ал. 1 т. 6 от Закона за храните (ЗХ) е издадена от компетентния орган, съдържа предвидените в чл. 15, ал. 2 от ЗАП отм. реквизити, включително фактическите и правни основания за постановяването й.

Административната мярка е предвидена в разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ и е приложена съобразно изискванията на цитирана норма - след установяване на допуснато административно нарушение от жалбоподателите, които в противоречие с изисквенията на чл. 8, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредба №7/2002г. за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни експлоатират ситничарска работилница.

По делото категорично е установено, че в следствие отваряне на вход откъм ул.”Дебър” е нарушена разделността и поточността на технологичния процес на ситничарската работилница – има възможност за достъп на външни лица в работните помещения на обекта.

Доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Съдебният акт е постановен след цялостна преценка на всички доказателства по делото. Фактът на допуснатото административно нарушение е установен при проверка на компетентния контролен орган.

В съответствие с всички събрани доказателства и установените въз основа на тях факти е и крайният извод на съда, че предпоставките, предвидени в закона са изпълнени и по отношение на жалбоподателите следва да бъде приложена мярката по чл. 30, ал. 1 т. 6 от ЗХ.

При направените изводи за законосъобразност на акта, съдът е постановил решението в съотвествие с материалния закон и наведения довод за такова нарушение е неоснователен. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Изводите на съда кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и решението е постановено въз основа на тях и нормите на закона.

С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационните жалби отменителни основания. Обжалваното решение на Окръжен съд гр. В. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №300/23.04.2008 г., постановено по адм. дело №858/2005 г. по описа на Окръжен съд гр. В.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ю. К./п/ И. Р.

И.Р.