С решение № 7835/12.07.2006 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 1624/2006 г. на Върховен административен съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. Ж. И. от гр. С., ул."Г.С. Р." № 86 вх."А" ет.4 ап.8, подадена срещу Заповед № РД-02-16-36/23.01.2006 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл. 106 ал.1 т.2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното й правоотношение.

С решение № 10129/18.10.2006 г., постановено от тричленен състав по същото дело по реда на чл. 193 ГПК е оставена без уважение молбата на В. Ж. И. за допълване на основното решение с произнасяне по нищожността или незаконосъобразността на Заповед № РД-02-16-1516/27.12.2005 г. и Заповед № РД-02-14-30/23.01.2006 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и по нищожността на Заповед № РД-02-16-36/23.01.2006 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

С отделни касационни жалби В. Ж. И. е поискала отмяна на основното и на допълнителното решение на основание неправилност по смисъла на чл. 218б ал.1 б."в" ГПК.

В жалбата срещу решението, с което е потвърдена Заповед № РД-02-16-36/23.01.2006 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за прекратяване служебното правоотношение на Жекова са мотивирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения поради отказ на съда да изиска относими към спора доказателства, да разгледа искането за спиране на производството по делото, неизясняване на спора от фактическа страна, необсъждане на приетите доказателства и на основни възражения на жалбоподателката, както и на отказа да извърши инцидентен съдебен контрол върху административни актове, които имат значение за законосъобразността на обжалваната заповед. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав.

В жалбата срещу допълнителното решение се поддържа допустимост на инцидентния съдебен контрол върху заповедите с № РД-02-16-1516/27.12.2005 г. и № РД-02-14-30/23.01.2006 г., като обуславящи незаконосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Изложени са съображения относно момента, от който възниква правото на обжалване на тези заповеди, както и за основателността на искането за произнасяне по нищожността на Заповед № РД-02-16-36/23.01.2006 г. Иска се отмяна на решението с връщане за ново произнасяне по исканията от друг тричленен състав, алтернативно-релевираните в тази жалба оплаквания да се преценяват като допълващи основанията за отмяна на основното решение като постановено при липса на мотиви.

Производството по делото пред петчленният състав на Върховен административен съд е по реда на чл. 33-40 ЗВАС.

Жалбоподателката В. Ж. се явява лично и поддържа жалбите си по съображенията, изложени в тях и в представените писмени бележки.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството се представлява от юрисконсулт Илиева, надлежно упълномощена, която оспорва жалбите.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от заинтересувана страна в срока по чл. 33 ал.1 ЗВАС.

След като извърши касационна проверка на атакуваните съдебни решения съобразно релевираните оплаквания и разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, петчленният състав ги намира за неоснователни, по следните съображения:

По жалбата срещу решение № 7835/12.07.2006 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 1624/2006 г. на ВАС:

Предмет на производството пред тричленният състав е била Заповед № РД-02-16-36/23.01.2006 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 106 ал.1 т.2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, с която е прекратено служебното правоотношение на В. Ж. И. за длъжността началник на отдел "Регистрация и актуване на държавната собственост, отчуждаване и жилищна политика" в дирекция "Държавна собственост и жилищна политика" при МРРБ. На посочената длъжност Иванова била възстановена със Заповед № РД-02-16-1516/27.12.2005 г. на същия министър в изпълнение на решение № 6731/12.07.2005 г., постановено по адм. д. №483/2005 г. на ВАС-тричленен състав, оставено в сила с решение №11474/20.12.2005 г. по адм. д. № 7589/2005 г. на ВАС-петчленен състав, с което е отменена предходна Заповед № 02-16-1560/28.12.2004 г. на същия административен орган.

За да постанови обжалвания резултат тричленният състав е приел, че е налице соченото в заповедта правно основание, тъй като със Заповед № РД-02-14-30/23.01.2006 г. на министъра на РРБ е закрита длъжността началник на отдел "Регистрация и актуване на държавната собственост, отчуждаване и жилищна политика", заемана от Иванова по служебно правоотношение.

Решението е правилно, взето при спазване на материалния и процесуален закон и се подкрепя от събраните релевантни писмени доказателства.

Установено е по делото, че по щатното разписание, в сила от 21.12.2005 г., утвърдено от министъра на РРБ съобразно правомощията му по чл.9 от Устройствения правилник на МРРБ/приет с ПМС № 65/14.03.2003 г.,с последващи изменения, действувал до 01.04.2006 г./, в Дирекция "Държавна собственост и жилищна политика" са били обособени два отдела-отдел "Управление и разпореждане с държавна собственост" и отдел "Регистрация и актуване на държавната собственост, отчуждаване и жилищна политика". Общата численост на персонала в посочената дирекция е била 13 души, от които : директор, 2 длъжности "началник-отдел", 5 длъжности "държавен експерт", две длъжности "главен експерт", една длъжност "старши експерт" и две длъжности "младши експерт", всички заемани по служебно правоотношение. С. З. № РД-02-14-30/23.01.2006 г. на министъра на РРБ структурата на същата дирекция е изменена със закриване на отделите и на длъжностите "началник отдел". Запазена е общата численост от 13 лица, в т. ч. директор, 6 длъжности "държавен експерт", 2 длъжности "главен експерт", един "старши експерт", 2-ма "младши-експерт", всички по служебно правоотношение и е разкрита една длъжност "младши специалист", заемана по трудово правоотношение. Безспорно е налице намаляване броя на длъжностите, заемани по служебно правотношение, със съкращаване на ръководните длъжности "началник отдел", едната от които заемана от Иванова. Извършената промяна не е само в наименованието на длъжността, която е заемала жалбоподателката, а видно от приложените длъжностни характеристики се касае за нови длъжности с различни функции, права и задължения от тази, която е изпълнявала Иванова. След като в новото длъжностно разписание липсва длъжността, заемана от жалбоподателката и не съществува като съвкупност от задачи, функции и задължения, законосъобразно тричленният състав е приел, че е налице реално и действително съкращаване на заеманата от Иванова длъжност, което съответствува на правното основание по чл. 106 ал.1 т.2 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение и е потвърдил заповедта като законосъобразна.

Неоснователно жалбоподателката поддръжа оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт. Съдът е събрал и обсъдил релевантни писмени доказателства и основателно е отказал събирането на неотносими такива, с което не е нарушил процесуални изисквания и не е затруднил защитата на жалбоподателката. Отказът на тричленният състав да се произнесе по искането за спиране производството по делото на основание чл. 182 ал.1 б."г" ГПК не се е отразил върху правилността на съдебният акт, поради което процесуалното нарушение не е от категорията на съществени. Изследвани са всички основания за валидност и действителност на обжалваната заповед по смисъла на чл. 12 ЗВАС, проведеният съдебен контрол е в пълен обхват, решението е мотивирано. Процесуално правилно, с оглед нормата на чл. 37 ал.2 ЗАП, тричленният състав не е провел косвен контрол за законосъобразност, в т. ч. и за нищожност, на заповедта, с която жалбоподателката е възстановена на длъжността началник на отдел "Регистрация и актуване на държавната собственост, отчуждаване и жилищна политика", както и на заповедта за изменение на щатното разписание от 23.01.2006 г.

Предвид изложеното, решението, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. Ж. И. срещу Заповед № РД-02-16-36/23.01.2006 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството следва да бъде оставено в сила.

По жалбата срещу допълнителното решение № 10129/18.10.2006 г., постановено по адм. д. № 1624/2006 г. на ВАС:

С обжалваното решение съдът е приел, че по искането за обявяване нищожност на Заповед № РД-02-16-1516/27.12.2005 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство не дължи произнасяне, поради изричното оттегляне на подадената жалба, а за отмяната на заповед № РД-02-14-30/23.01.2006 г. на същия орган не е бил надлежно сезиран. Изложил е съображения за недопустимост на инцидентен съдебен контрол върху административни актове, които не са предмет на спора, предвид възможността същите да бъдат атакувани за нищожност без ограничение във времето, поради което е оставил искането без уважение.

Решението е правилно по изложените в него и по следните съображения:

С оттеглянето на жалбата за прогласяване нищожност на Заповед № РД-02-16-1516/27.12.2005 г. съдът е десезиран и не дължи произнасяне, както правилно е приел тричленният състав. Не се споделя становището на жалбоподателката, че съдът е следвало да упражни инцидентен контрол за законосъобразност, тъй като увреждащите я правни последици от тази заповед са й станали известни с издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и в подадената жалба я е оспорила като обуславяща уволнението й. Заповед № РД-02-16-1516/27.12.2005 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството представлява самостоятелен индивидуален административен акт, чиито правопораждащи последици са настъпили към датата на подаване на жалбата срещу Заповед № РД-02-16-36/23.01.2006 г. и обжалването й за законосъобразност е преклудирано, а за нищожност - оттеглено. След въвеждането на новелата на чл. 37 ал.2 ЗАП/ДВ бр.19/1992 г./,съгласно която жалба и протест за обявяване нищожност на административният акт могат да се подават без ограничение във времето, не е допустимо в рамките на конкретен съдебен административен спор да се провежда инцидентен контрол за валидност на административен акт, който не е предмет на спора, макар и да има значение за правилното решаване на спора, предвид настъпилия стабилитет на този акт. Освен това, на съда са служебно известни данни за обжалването на тази заповед с отделна жалба по адм. д. № 5525/2006 г. на ВАС-V-то отделение, образувано на 12.06.2006 г. след прекратяване на производството за нищожност на същата заповед с определение от 15.05.2006 г. по адм. д. № 1624/2006 г. Към датата на постановяване на допълнителното решение № 10129/18.10.2006 г. тричленният състав не дължи произнасяне по това искане по изложените съображения и по аргумент от чл. 224 ал.2 ГПК.

Извън горното, Заповед № РД-02-14-30/23.01.2006 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на щатното разписание на МРРБ не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл. 7 т.3 ЗВАС. Съобразно ръководните си функции и правата по чл. 9 от цитирания Устройствен правилник на МРРБ министърът преценява и утвърджава по целесъобразност оптимална за съответните функции структура на държавната администрация, като решението му има вътрешноведомствен характер. Правата на жалбоподателката, заемаща длъжност по служебно правоотношение към този момент, косвено се засягат от тази заповед, но съдът не е компетентен да упражни контрол за целесъобразност на утвърденото с нея щатно разписание и дължи произнасяне само по законосъобразност на заповедта, с която служебното правоотношение е прекратено на основание съкращаването на щата. По тези и по изложените от тричленният състав съображения инцидентният контрол върху Заповед № РД-02-14-30/23.01.2006 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е бил недопустим и правилно е бил отказан. Цитираната съдебна практика по административни дела на ВАС-V-то отделение, за допустимост на инцидентен съдебен контрол върху заповедта за изменение на щатното разписание е изолирана и не се споделя от настоящият петчленен състав .

Както се посочи в мотивите към касационната жалба срещу основното решение, съдът е упражнил цялостен контрол за законосъобразност, в т. ч. и за нищожност на Заповед № РД-02-16-36/23.01.2006 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради което основателно е отказал да се произнесе по отделно релевираното искане за прогласяване на нейната нищожност.

С оглед горното, не са налице основания по чл. 218б ал.1 б."в" ГПК за касационна отмяна на допълнителното решение.

Така мотивиран и на основание чл. 40 ал.1 ЗВАС Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7835/12.07.2006 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 1624/2006 г. на Върховен административен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. Ж. И. от гр. С., ул."Г.С. Р." № 86 вх."А" ет.4 ап.8, подадена срещу Заповед № РД-02-16-36/23.01.2006 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10129/18.10.2006 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 1624/2006 г. на Върховен административен съд, с което по реда на чл. 193 ал.1 ГПК е оставена без уважение молбата на В. Ж. И. за произнасяне по нищожността и незаконосъобразността на Заповед № РД-02-16-1516/27.12.2005 г. и на Заповед № РД-02-14-30/23.01.2006 г., както и по нищожността на Заповед № РД-02-16-36/23.01.2006 г. , всички издадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. Й.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Й./п/ С. Н./п/ Е. З./п/ А. К.

Е.З.