Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл.

131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, отм. във вр. с §5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК.

Образувано е по подадената от А. Н. Д. лично и като законен представител на малолетния К. К.в Димитров чрез пълномощник адв.. С. касационна жалба срещу решение от 20.03.06г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 3392/04г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Постановление за предварително обезпечаване № 0115-2348/27.07.04г., издадено от Началник отдел "Събиране" при ТДД-гр. С., потвърдено с решение № 1749/09.09.04г. на Регионалния данъчен директор при РДД-гр. С..

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е преценил допуснатите в производството по издаването на обжалваното постановление съществени процесуални нарушения, които са основание за неговата отмяна. На осн. чл. 15, ал.6 от Закона за закрила на детето данъчният орган е бил длъжен да уведоми Дирекция "Социално подпомагане", което не е направено. Нарушена е разпоредбата на чл. 109,ал.6 от ДПК отм. . Не е налице редовно и законосъобразно производство по чл. 109,ал.5 от ДПК отм. , която норма е приложима само при възмездно придобито имущество, несъответстващо на декларираните от лицето или получени доходи. Възбраненото имущество е придобито безвъзмездно по наследство и за жалбоподателите няма задължение да го декларират като възмездно придобито. С Постановление № 0109 0999/24.02.04г., влязло в сила, върху три от недвижимите имоти вече има наложени възбрани, както и запор върху лек автомобил. По делото липсват доказателства за това, че малолетният е приел наследството по опис и следва да отговаря за задълженията на своя наследодател, съгласно чл. 19,ал.2 от ДПК отм. . Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният акт, както и да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. при ЦУ на НАП - не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, като подадена от надлежни страни в срока по чл.132, ал.1 ДПК отм. , е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е било

Постановление за предварително обезпечаване № 0115-2348/27.07.04г., издадено от Началник отдел "Събиране" при ТДД-гр. С., потвърдено с решение № 1749/09.09.04г. на Регионалния данъчен директор при РДД-гр. С.. Със същото на осн. чл. 109,ал.9 от ДПК отм. са наложени обезпечителни мерки за предварително обезпечаване на данъчно задължение в особено голям размер чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, запор върху банкови сметки и запор на лек автомобил. За да отхвърли жалбата,

СГС е приел, че след като е връчено копие от обжалваното постановлание, то е изпълнено и изискването на чл. 109,ал.6 от ДПК отм. и не е налице съществено процесуално нарушение в производството по издаването му. Директорът на РДД е уведомил Дирекция "Социално подпомагане", с което е спазено изискването на чл. 15,ал.6 от Закона за закрила на детето в административното производство. Освен това, текстът на чл. 15,ал.6 има предвид "всяко дело", а не всяко административно производство. По отношение на довода на жалбоподателите за дублиране на обезпечителните мерки, в мотивите на съдебното решение е посочено, че същият е неоснователен, тъй като няма законова забрана за налагане на няколко обезпечителни мерки върху едно и също имущество. Така постановеното решение е правилно.

Изискването на чл. 109,ал.6 от ДПК отм. да бъде уведомен данъчният субект, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 109, ал.5 ДПК отм. касае процедурата по издаване на ДРА, но не и процедурата по издаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки. Постановлението е съобщено и същото е обжалвано по административен и съдебен ред, от което следва изводът, че правото на защита на жалбоподателите не е накърнено.

Касационните доводи за това, че по отношение на жалбоподателите не са налице обстоятелства по чл. 109,ал.5 ДПК отм. също касаят законосъобразността на ДРА, с който ще приключи ревизията и с който ще се установят данъчните задължения. Същите обаче са неотносими към законосъобразността на обжалваното постановление. Само с оглед на прецизност следва да се посочи, че са обезпечени данъчни задължения на наследодателя на жалбоподателите, а не техни, свързани с недеклариране на получените като наследство имоти.

Правилно е приел съдът, че няма законова забрана да се наложи възбрана върху вече възбранен имот, както и че наличието на вписана възбрана върху недвижимия имот към момента на издаването на постановлението за предварително обезпечаване не е основание за неговата незаконосъобразонст. Според разпоредбата на чл. 164, ал.3 от ДПК отм. , запор и възбрана не могат да се налагат само върху имуществата, върху които не може да се насочи принудително изпълнение, освен със съгласието на длъжника. Вписването на възбраната като предварително обезпечение на вземането има значение, когато срещу предмета на обезпечението е насочено принудително изпълнение. В този случай, съгласно чл. 354,ал.1 ГПК към който текст препраща чл. 168, ал.1 от ДПК отм. , кредиторът, в полза на когото е допуснато обезпечение чрез налагането на запор или възбрана, се счита за присъединен взискател. Припадащата се на обезпечения кредитор сума, съответна на вземането му, се запазва по сметката на съдия-изпълнителя и му се предава, когато представи изпълнителен лист. Ако обезпечението бъде отменено, сумата се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника. Именно поради това, когато се прави опис на възбранения недвижим имот в производството по принудително изпълнение, съгласно чл. 374,ал.1 ГПК, се посочват данни за наложени възбрани и ипотеки. Такова е изискването и на чл. 194,ал.4 от ДПК отм. .

Неоснователен е и доводът на касатора, че тъй като данъчният орган, издал обжалваното постановление, не е уведомил Дирекция "Социално подпомагане" в изпълнение изискването на чл. 15,ал.6 от Закона за закрила на детето, то е налице съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната на същото. В случая следва да се има предвид, че съгласно чл. 109,ал.9 от ДПК отм. , наложените обезпечителни мерки се обжалват по реда за обжалване на ДРА. Разпоредбата на чл. 130,ал.1 от ДПК отм. задължава съда да реши делото по същество. Не е предвидена процесуална възможност, съдът, разглеждащ правния спор, да отмени данъчния акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения и да върне преписката на данъчния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, извън изрично изброените в чл. 130, ал.2, т. т. от 1 до 4 от ДПК отм. хипотези, а настоящият случай не попада в тях. Разпоредбата на чл. 15,ал.6 от Закона за закрила на детето е спазена в производството пред СГС, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо отмана на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Посоченото изискване е спазено и в производството по административно обжалване на акта пред Регионалния данъчен директор.

Неоснвателен е и доводът, че тъй като в преписката не се съдържат доказателства за приемането на наследството от малолетния К. Д. по опис, то незаконосъобразно са наложени обезпечителните мерки възбрана и запор върху върху съответните идеални части, за които не е доказано, че са негова собственост. Според декларацията на А. Д. - Приложение 1 към Декларацията по чл. 32, ал.1 от ЗМДТ за облагане с данък върху наследствата и според представеното пред данъчните органи удостоверение за наследници,

А. Н. Д. и малолетния К. К.в Димитров са получили по наследство от К. Д. Д. имуществата, върху които са наложени обезпечителните мерки. Ако се твърди, че малолетният К. К.в Димитров не е приел наследството по опис и няма качеството на наследник, т. е. не следва да отговаря за задълженията на своя наследодател, то това обстоятелство следва да се установи при преценката за законосъобразност на ДРА. Съдът, разглеждащ делото, може да определи срок за приемане на наследството по реда на чл. 51,ал.1 от Закона за наследството, за да прецени дали законосъобразно ДРА е издаден на малолетното дете в качеството на наследник на К. Д. на осн. чл. 19,ал.2 от ДПК. Ако са наложени възбрана и запор върху имущества, които не са собственост на жалбоподателя, а на трети лица, които евентуално могат да бъдат призовани да наследят заедно със съпругата при отказ да се приеме наследството по опис, то тогава за него не е налице правен интерес да обжалва обезпечетелнте мерки.

Поради така изложените съображения, решението на СГС, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение от 20.03.06г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 3392/04г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ З. Ш./п/ М. З.

М.З.