Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба от Е. Г. А. от гр. С., против заповед № РД-26-290/31.07.2008 г. на министъра на отбраната. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. и Закона за държавната финансова инспекция, както и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Моли отмяната й.

Ответникът – министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е бил държавен служител, с ранг І старши и е заемал длъжността „директор” на дирекция „Финансово контролна дейност” в министерството на отбраната. С обжалваната заповед министърът на отбраната е прекратил служебното правоотношение на Е. Г. А. на основание чл. 106, ал.1, т.2 от ЗДСл. – поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено ПМС №167/11.07.2008 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната.

По делото безспорно е установено, че жалбоподателят е заемал длъжността, описана в оспорената заповед. По силата на отменения устройствен правилник на министерството на отбраната (в сила до 31.07.2008 г.) специализираната администрация на министерството е била структурирана в 11 дирекции в т. ч. и дирекция „Финансово-контролна дейност” с численост - 44 щатни бройки. Съгласно чл. 21, ал. 1 от устройствения правилник, в сила от 01.08.2008 г., специализираната администрация е организирана в една главна дирекция и четири дирекции, като дирекция „Финансово-контролна дейност” е премахната. Посоченото обстоятелство се установява и от приложените по делото длъжностни разписания.

С оглед на изложеното съдът намира жалбата за неоснователна.

Твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като същата е издадена на 31.07.2008г., а ПМС №167/11.07.2008 г. е влязло в сила на 01.08.2008 г., поради което към момента на издаването й не е било налице съкращаване на длъжността „директор” на дирекция „Финансово-контролна дейност” е неоснователно. В оспорената заповед изрично е отбелязано, че служебното правоотношение се прекратява, считано от 01.01.2008 г. – датата на влизане в сила на новия устройствен правилник на министерство на отбраната,

от която дата заповедта е породила своето правно действие и към който момент е било налице фактическото и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя

Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Жалбоподателят не оспорва, че цялата дирекция е съкратена като организационно звено, но твърди, че новоприетия устройствен правилник е в противоречие с чл. 31, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция. Тези твърдения са неоснователни.

Заповедта не е в противоречие с чл. 31, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, съобразно който министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи организират звена за материални проверки в подчинените им структури. Нормата на § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. изчерпателно определя структурите на подчинение на министъра на отбраната, като няма пречка звена за проверка по смисъла на чл. 31, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция да бъдат организирани и в самите структури. Съкращаването на длъжностите в дирекция „Финансово контролна дейност” на министерството на отбраната не води до обратния извод. Следва да се отбележи, че обстоятелството дали Устройственият правилник на министерството на отбраната е в противоречие със различни законови норми не е предмет на проверка в настоящото производство, а такъв е дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, като нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.

Неоснователни са и доводите, че с новият устройствен правилник е увеличена щатната численост на министерство на отбраната, поради което не е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност. Посоченото обстоятелство е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед. Само по себе си общото увеличение на щатната численост не води до извод за липса на реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност. Съкращаването на длъжността по определение от чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. изисква да се преустанови изпълнението на съответната служебна дейност, което поражда необходимост от прекратяване на правоотношението със служителя, което в случая е установено по несъмнен начин.

От изложеното дотук следва, че с приемането на Устройствения правилник на Министерството на отбраната, в сила от 01.08.2008 г. дирекцията, която е била ръководена от жалбоподателя е била съкратена, съкратена е и длъжността "директор", заемана от Ананиев. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи длъжността да е запазена като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, за да се направи извод, че не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на метериалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Г. А. от гр. С., против заповед № РД-26-290/31.07.2008 г. на министъра на отбраната.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ И. С. И.Д.