Производството е по чл. 33 и сл. ЗВАС във вр. с чл. 131 ДПК отм. с § 5, ал. 4 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на председателя на ТПК "П. М." гр. П., К. Ф. срещу решението от 18.06.2004 г. по адм. д. № 964/2002 г. на Пловдивския окръжен съд и решението за поправка на ЯФГ по делото от 7.Х.2005 г.

В жалбата се поддържат всички отменителни основания на чл. 218б, буква В ГПК и се моли отмяна на решението. Касаторът счита за неправилен извода на окръжния съд, че кооперацията дължи такса "битови отпадъци" за 2002 г. в размер на 3597,81 лв., вместо дадения вариант /втори/ в заключението на вещото лице в размер на 809,52 лв.

Ответникът - Директор на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. П. не е взел становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в пледоарията му.

Касационата жалба е постъпила в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, но е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение ПОС е отхвърлил жалбата на жалбоподателя срещу Съобщение № 1304-31/18.03.2002 г. от ТДД гр. П., потвърдено с Решение № 573/30.04.2002 г. на РДД гр. П., в частта на определената му такса битови отпадъци за 2002 г. в размер на 3597,81 лв. /допуснатата ЯФГ по отношение изписания в решението размер на таксата е поправена с второто решение/.

Правният резултат е обоснован от съда с приетото от фактическа страна, че кооперацията – жалбоподател е декларирала с декларацията си съдовете – 3 бр. контейнер тип "Бобър" за всички имоти в гр. П., които ще ползва за поддържане чистотата в населените места за тези имоти през 2002 г. Размерът обхваща таксите за "събиране и извозване", за ползване на депото", а начина за определяне на размера е установен в чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗМДТ, след като жалбоподателят е подал декларация по местонахождението на имота в качеството му на лице по чл. 64 във вр. с чл. 65, ал. 1 ЗМДТ. Таксата е определена въз основа на Решение № 312/28.12.2001 г. на ОбС гр. П., изчисленията по което не са оспорени от страните чрез приетата ССЕ. Постановеното решение е правилно и обосновано.

Касаторът в случая не възразява срещу изчисления размер на определената такса за поддържане чистотата на населените места /"такса битови отпадъци"/ за имотите в гр. П. за 2002 г., безспорно възлизащ на 3597,81 лв., а срещу това, че той следва да заплати тази такса, съгласно втори вариант на заключението на вещото лице – в размер на 809,52 лв., определен по данъчната оценка на имотите.

Това възражение е неоснователно, защото видно от приложените и приети доказателства, в т. ч. закл. на ССЕ касаторът е подал декларация на 14.ХІ.2001 г. на осн. Чл. 65 отм. ЗМДТ и в нея е декларирал, че ще използва 3 бр. съдове-контейнер тип "Бобър" за трите си имота в гр. П. през 2002 г.

Само когато не може да се установи -определи за всеки отделен имот видът и броят на използваните съдове, размерът на таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка-чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗМДТ, което в случая безспорно е икономически по-благоприятно за касатора, както самият е поддържал, но този вариант е неприложим, поради подадената декларация за определяне таксата в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци чрез съдове.

При положение, че касаторът не е оспорил и не оспорва изчисленията по определения му общ размер на задължението по реда на чл. 65 ЗМДТ - за такса битови отпадъци за 2002 г., взет въз основа на Решение на ОбС Пещера, то обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Вторият алтернативен вариант на изчисленията в заключението на вещото лице-даден пропорционално върху данъчна оценка като възможна законова хипотеза, в случая не може да намери приложения по изложените съображения.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС във вр. с чл. 132 ДПК, Върховният административен съд - І-А отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 18.06.2004 г. по адм. д. № 964/2002 г., поправено с решение от 7.Х.2005 г. на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Р. М. М.М.