Образувано е по касационна жалба от "БГ И. К." ООД, гр. В., чрез процесуалния му представител - адв.. Л., против Решение №1759/01.07.2013 г. по адм. дело №134/2013 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът: Общински съвет-гр. В., редовно призован, не се явява представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на "БГ И. К." ООД, против Решение №551-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет /ОбС/-Варна, с което е одобрен план за улична регулация /ПУР/ на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост на СО "Ваялар", СО"Траката", СО "Г. Т.", в частта на имот с идентификатор 10135.2520.6912, находящ се в с. о."Траката", като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че решението на ОбС-Варна е законосъобразно, тъй като е постановено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му.Съдът е отчел, че имота на оспорващото дружество с идентификатор 6912 се засяга от оспорения акт, чрез предвидените по плана две улици от югоизток и от югозапад на имота, завземайки части от площа му и налагащи събарянето на постройки-двоен гараж, покрит басейн и лятна кухня с фитнес и гараж, попадащи в трасето на тези улици.Въпреки това, съдът е приел, че ПУР е законосъобразен, тъй като не засяга законно изградени сгради в имота на оспорващия, а само незаконни такива, относно които, по аргумент от §21 от ЗР на ЗУТ, плана не държи сметка. По отношение на всички останали изисквания на проектираните улици, като такива от шести клас, съдът е установил съответствие с нормите на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове-Наредба №2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационни-транспортните системи на урбанизирани територии и Наредба №8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, както и с предвижданията на проекта за ОУП на гр. В. за територията на с. о."Траката", която от вилна зона е предвидена като жилищна територия. Решението е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно закона.От неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза е установено, че имота на касатора се засяга от две улици от югоизток и югозапад, представляващи обслужващи такива от шести клас по чл.77, ал.1, т.2 от ЗУТ.Същите са проектирани при спазване на техническите изисквания за ширина, тротоари и наклон, установени в цитираната по-горе Наредба №2/2004 г. и чл.80 от ЗУТ. Тъй като вида на оспорения ПУР е такъв по чл.16, ал.7 от ЗУТ, за законосъобразността му няма значение площа от имота, която се завзема за тези улици, за разлика от плана по чл.16, ал.1 от ЗУТ. Без значение е и установения от вещото лице факт на засягане на съществуващите в имота строежи - двоен гараж и покрит басейн от югоизток и лятна кухня с фитнес и гараж от югозапад, тъй като за тези строежи касатора не е представил и не представя пред настоящата инстанция редовно издадени строителни книжа. При изработване на ПУП-ПУР, се държи сметка само за законно съществуващите в имота строежи. Засягането на незаконни такива не обуславя незаконосъобразност на съотевния устройствен план.

Поради това неоснователно е оплакването в жалбата, че оспорения план е такъв по чл.16, ал.1 от ЗУТ, а не е план по ал.7 от същата разпоредба. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл.108, ал.5 от ЗУТ, тъй като не е съобразено предложението на вещото лице в т.12 от заключението му за наличие на друг по-икономичен вариант за улица от югоизток на имота. Изискването плана да е икономично осъществим се съблюдава спрямо повече имоти от съответната територия, а не спрямо един имот.Освен това настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че чл.80, ал.2 от ЗУТ, предвиждащ по-малки ширини на обслужващите улици в случая е неприложим, тъй като разпоредбата е относима към вилни зони и малки населени места, а в случая процесната територия не е малко населено място / по §5, т.7 от ДР на ЗУТ/, нито пък е вилна зона, с оглед предвижданията на проекта за ОУП на гр. В., по който СО"Траката" е жилищна територия.

Като неоснователна касационната жалба подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1759/01.07.2013 г. постановено по адм. дело №134/2013 г. на Административен съд - Варна, второ отделение, ХХІІ-ри състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Ч./п/ Е. К. Е.К.