Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от М. Д. - гражданка на Сирия, чрез процесуален представител адвокат И. С., срещу решение от 24.09.2007 г., постановено по адм. дело № 1054/2007 г. по описа на Административен съд - София град, Първо отделение, 18 - ти състав. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати при постановяването му нарушения на процесуални правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката, който претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следното:

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ), образувано по жалба на М. Д. е упражнил контрол за законосъобразност на отказ рег.№ ХМ-3243/19.03.2007 г. на директора на дирекция "Миграция" при СДП. С него на основание чл. 25, т. 2 ЗЧРБ, на жалбоподателката е отказано издаване на разрешение за постоянно пребиваване в Р. Б., по изложени мотиви, че не са налице предпоставките за приложение на посочената разпоредба, тъй като бракът й е сключен не с български гражданин или постоянно пребиваващ чужденец, а с чужденец на когото е предоставен статут на бежанец. Съдът като е обсъдил приложените по делото документи и наведените от страните твърдения и доводи е приел, че жалбата е неоснователна, поради това, че отказът е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон или неговата цел.

Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и приложимия ЗЧРБ.

Въз основа събраните в административното и съдебно производство доказателства, обосновано е прието за установено, че жалбоподателката е сключила граждански брак на 10.05.2001 г. с Х. А., сирийски гражданин, на когото впоследствие е предоставен сатут на бежанец съгласно решение № 5737/31.05.2002 г. на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България. Независимо от обстоятелството, че към момента на подаване на молба вх.№ Г-4857/28.12.2006 г. от М. Д., за получаване на разрешение за постоянно пребиваване при условията на чл. 25, т. 2 ЗЧРБ, са изтекли повече от две години от датата на сключения през 2001 г. брак с чужденец, получил в България бежански статут през 2002 г., е прието, че не е осъществена хипотезата на посочената разпоредба. В тази връзка са изложени съображения, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, че съпругът на жалбоподателката несъмнено не е нито български гражданин, нито постоянно пребиваващ чужденец. Х. А. е сирийски гражданин, с карта на бежанец, като съобразно чл. 32, ал. 1 ЗУБ придобива правата и задълженията на български гражданин, с някои изрично посочени в правната норма изключения, но това не го прави български гражданин по смисъла на чл. 25, ал. 1 КРБ. В подкрепа на този извод е отбелязано и правилото на чл. 38 ЗУБ, че чужденец с предоставен статут на бежанец може да придобие българско гражданство при условията и по реда на Закона за българското гражданство. Аргумент в тази насока се съдържа и в сега действащия чл. 25б /нов - ДВ бр.52/29.06.2007 г./ ЗЧРБ, който считано от влизането си в сила /след датата на постановяване на процесния отказ/, изрично урежда възможността разрешение за пребиваване в Р. Б. да получат и чужденци, на които е предоставено убежище или статут на бежанец, както и членовете на семействата им - за срок от 5 години. От изложеното следва, че обжалваният в първоинстанционното производство отказ е издаден изцяло в съответствие с приложимия материален закон.

Във връзка с наведените от касатора доводи, че актът, оспорен в производството пред административния съд е издаден след връщането на преписката за ново произнасяне съгласно решение № 11760/23.12.2005 г. постановено по адм. дело № 10622/2004 г. на ВАС, V отделение и противоречи на дадените с него задължителни указания следва да се отбележи, че с посоченият съдебен акт е отменен като незаконосъобразен отказ № 5118/22.07.2003 г. на началник сектор "Документи за самоличност и чужденци" при Столична дирекция на вътрешните работи, постановен във връзка с молба на М. Д. подадена на 22.07.2003 г. По делото са налице данни, че и с нея е било поискано издаване на разрешение за постоянно пребиваване при условията на чл. 25, т. 2 ЗЧРБ. Поради това и предвид съдържанието на отменения отказ № 5118/2003 г., с подадената срещу него жалба, съдът е бил сезиран да се произнесе относно законосъобразността на отказа на административния орган да се произнесе по съществото на така предявеното искане по изложени съображения за приложимостта на чл. 22 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Следователно с влязлото в сила съдебно решение, са дадени задължителни указания единствено и само относно допустимостта на предявената пред административния орган молба и необходимостта последният да се произнесе по съществото на направеното с нея искане на основание чл. 25, т. 2 ЗЧРБ. Поради това неоснователни са наведените доводи за постановяване на решението, обжалвано в настоящото касационно производство, в противоречие с дадени от Върховния административен съд указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебното производство образувано по жалбата срещу отказ № ХМ - 3243/19.03.2007 г., не са налице давани задължителни указания по смисъла на чл. 224 АПК, по тълкуването и прилагането на закона във връзка с преценката по съществото на предявеното искане, независимо от навежданите от процесуалния представител на касатора твърдения в обратен смисъл.

Предвид изложеното настоящият състав приема, че жалбата е неоснователна, тъй като решението не страда от релевираните в нея касационни основания и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение от 24.09.2007 г., постановено по адм. дело № 1054/2007 г. по описа на Административен съд - София град, Първо отделение, 18 - ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. К.Х.