Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.71 от Закона за водите /ЗВ/.

Образувано е по жалба на „ВЕСТ 2005”ЕООД, със седалище гр. Н. и адрес на управление: к. к.”Слънчев бряг”, хотел „КІ”ЕООД гр. С. – 42 ид. ч., Пътно управление гр. Д. – 50 ид. ч. и Железопътен район БДЖ-Добрич – 8 ид. ч., Горният извод следва от анализа на представените: АОбС №1605/30.09.93г., в който изрично е вписан сондаж №Вн-39 с дълбочина 860 м., изграден от желязобетонна конструкция през 1993г., при условията на учредено суперфициарно право в съсобственост на трите, държавни към него момент, организации, на които е предоставено и оперативното управление на водовземното съоръжение. С. З. за преобразуване на ДСК /обн.ДВ,бр.48/28.04.98г./ и Разпореждане №59/25.11.98г. на МС, Държавната спестовна каса е преобразувана в банка - еднолично акционерно дружество с държавно имущество, като процесните активи са му предоставени в собственост и включени в неговия баланс. П. преобразуването на ДСК и на основание Акт №1605/30.09.93г., е съставен приложения по делото Акт за частна държавна собственост №1632/ 03.09.98г., в който са описани същите водовземни и преносни съоръжения, които по силата на преобразуването на ДСК са преминали в активите на „БД”ЕАД гр. С.. С Решение №/27.01.03г. по ф. д.№131/03г. Софийски градски съд е вписал Еднолично ООД с наименование „ДСК-ТУРС” гр. С., чиито едноличен собственик на капитала е „БД”АД участвала в учредяването му с парична и апортна вноска, като последната включва и недвижимия имот в гр. К., местността „И”ЕООД гр. Н. по приложения в административната преписка Договор за наем на недвижим имот от 18.01.2006г.–„ДСК-ТУРС”ЕООД гр. С., което е дало изричното си съгласие за ползването му от заявителя. Такова писмено съгласие от другите двама съсобственици също се съдържа в административната преписка, с което са спазени изискванията на ЗВ и Наредба №1/07г. по този въпрос, за издаване на исканото разрешително за водовземане от минералната вода. При така установените факти относно правото на собственост върху водовземното съоръжение, няма опора в нормативната уредба, да се изисква от заявителя то да бъде актувано като публична държавна собственост, при положение, че собствеността му е установена в патримониума на преобразуваното търговско дружество с държавно имущество, в какъвто смисъл е обсъдената по-горе разпоредба на чл.145 ал.ІІІ т.2 от Наредба №1/07г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, издадена от министрите на МОСВ, МРРБ, МЗ и МИЕ по законовата делегация на чл.135 т.2 от Закона за водите.

По пункт 2 от мотивите, обаче, изводите на ответния административен орган са материално законосъобразни, тъй като нормата на чл.118в т.2 ЗВ изрично съдържа забрана за разрешаване на водовземането от подземни води, когато водовземното съоръжение не е включено в регистъра по чл.118г ЗВ. Този регистър се води от Басейнова дирекция /БД/ „Ч”АД да бъде издадено такова на „ДСК-ТУРС”ЕООД независимо, че едноличен собственик на неговия капитал е Банка ДСК. Същественото по разглеждания въпрос, обаче е това, че нито в горните разрешителни, издадени на други правни субекти, нито в какъвто и да е друг документ от делото, не се съдържа информация сондажния кладенец №Вн-39 да е включен в Регистъра на водовземните съоръжения за минерални води – изключителна държавна собственост към Басейнова дирекция „Ч”АД и на „ДСК-ТУРС”ЕООД от 2003г и от 2004г. Вярно е, че по силата на предписанието на чл.114 ал.ІІ от Наредба №1/2007г., включването в регистъра на съоръженията по ал.І т.1, 2 и 4 се извършва служебно от директора на басейновата дирекция, но при липсата на годни доказателства, удостоверяващи горния правно значим факт, се налага извод, че правилно на това основание е отказано на жалбоподателя издаване на исканото разрешително за водоползване. Още повече, че точно този релевантен факт е легнал в мотивите на ответния орган за постановения отказ. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че съобразно разпоредбата на чл.118в т.2 от ЗВ законосъобразно е отказано на жалбоподателя издаването на исканото разрешение, което е достатъчно за отхвърляне на оспорването.

По пункт 3 от мотивите на оспореното решение, настоящата инстанция също счита, че органът е действал в съответствие с материалния закон. В писмената си защита по делото жалбоподателят поддържа становище, че съгласно чл.60 ал.ІІ от ЗВ е представил всички посочени в нормата документи със заявлението си за откриване на процедурата. Счита, че предварителното представяне на сертификат за минералните води от Министерството на здравеопазването по чл.155а ал.І т.4 ЗВ е недопустимо и не може да бъде годно основание за поставения отказ, тъй като се свързва с последващо производство пред друг административен орган - МЗ. Това становище не може да бъде споделено, а позоваването на Определение №3779/01.04.08г. на ВАС по адм. д.№1206/08г. е неуместно, тъй като е постановено в производство по чл.197 АПК, относно законосъобразността на отказ на органа изобщо да образува и проведе производство по чл.60 и следващите от ЗВ, а не относно постановено решение по съществото на въпроса /чл.71 ЗВ/. Видно от заявената цел на водовземането – за питейно-битово водоснабдяване, без предварителното разрешаване на въпроса по чл.155а ал.І ЗВ, който е преюдициален, не може да бъде разрешен позитивно поставения пред министъра на МОСВ въпрос, тъй като евентуалното разрешаване на водовземането от източник, чиято вода не може да бъде използвана за битови цели по смисъла на §1 ал.1 т.36 от ДР ЗВ, се обезсмисля. Но вън от този аргумент, в нормите на Закона за водите, се съдържат достатъчно такива за постановения отказ на това основание. Недопустимо стеснителното тълкуване на нормата на чл.60 ал.ІІ ЗВ, извършено изолирано, независимо от текстовете на останалите алинеи на чл.60 ЗВ, е довело жалбоподателя и до грешното твърдение. Разпоредбата на чл.60 ЗВ се състои от 10 самостоятелни алинеи, като първите две са общи и посочват условията за откриване на процедурата по издаване на разрешително и задължителните документи, които следва да бъдат представени със заявлението по ал.І, независимо за какво ползване на водите е подадено /чл.39 и чл.40 от ЗВ/ и, ако е заявено за водовземане – от какъв воден обект ще бъде извършвано /повърхностен, подземен/ Ето защо, следващите алинеи на чл.60 ЗВ също толкова императивно поставят изискване за представяне на документи към заявлението по ал.І, като са съобразени с поискания вид ползване на водите и водните обекти и техния характер. Разпоредбата на ал.ІХ на чл.60 гласи: „З”ЕООД гр. Н., с адрес на управление: к. к.”Слънчев бряг”,хотел„Колизеум І”, представлявано от управителя В. Г. Н., против Решение №143/07.07.08г., издадено от министъра на околната среда и водите, с което е отказано да бъде издадено разрешително за водовземане на минерална вода на дружеството жалбоподател.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. С. М.С.