Производството е по реда на чл. 33 и следв. от Закона за върховния административен съд във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК.

Образувано е по касационната жалба на Р. Д. Д. при РДД - гр. В. Т. /сега Директор на Дирекция «Обжалване и управление на изпълнението» при ЦУ на НАП – гр.

В. Т./ срещу решение № 538/20.10.05г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по адм. д. № 199/05г., с което е отменен ДРА № 836/21.12.04г., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. Л., потвърден с решение № 94/25.02.05г. на Регионален данъчен директор при РДД-гр. В. Т..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалноправните разпоредби, с оглед на което са налице отменителни касационни основания по чл. 218б, ал.1,б."в" ГПК във вр. с чл. 11 ЗВАС. Според касатора, същественото процесуално нарушение се изразява в това, че съдът е излязъл извън рамките на правния спор и е обсъждал услуги, различни от процесните. Материалната незаконосъобразност се изразява в нарушение на разпоредбата на чл. 23,ал.2,т.10 от ЗКПО и чл. 13,ал.1 от ЗСч., както и изискванията на НСС 16 "Дълготрайни материални активи". Разходите, които не са признати от данъчния орган, представляват преки разходи за привеждане на ДМА в работно състояние в съответствие с предназначението им по смисъла на т.4.1 от НСС 16, които погрешно са осчетоводени от жалбоподателя по сметка 609 като други разходи. Неправилно съдът се е позовал на ССЕ, за изготвянето на която не се изискват специални познания. Вещото лице констатира факти, а фактическата обстановка е безспорно установена. Освен това, то е дало отговор на правни въпроси, касаещи същността на спора. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата...