Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място], срещу решение № 15 от

26.01.2016 г. по адм. д. № 528/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място], 5 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответниците – Е. Е. М. и М. И. П., и двамата от [населено място], не са взели отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 15 от 26.01.2016 г. по адм. д. № 528/2015 г., решаващият състав на Административен съд - [населено място], е отменил заповед № ЗД -РД 03-0161 от 26.10.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място], потвърдена с решение № 5 от 23.11.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - [населено място].

Решението не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Първоинстанционният съд е разгледал обстойно събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, вследствие на което и възоснова на тях е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка по спора. Доказателствата са преценени също така с оглед тяхната релевантност към нормите на материалния закон, който е приложен правилно.

Съдът е съобразил, че настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. При постановяване на решението правилно е преценено, че обстановката при съжителстващите родители на Е. е различна от тази, която е изисквала настаняването му в семейството на неговата баба и децата й. По делото няма документ, който...