Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. А. Т. от [населено място], против решение № 4675/02.07.2015г., постановено по адм. дело № 5264/2014г. на Административен съд София-град, с твърдения за неправилност, тъй като с него се дават указания на административния орган, които са в противоречие с тези, дадени с влязлото в сила решение № 105/07.01.2014г. по адм. дело № 6999/2013г. на 23-ти състав на АССГ.

В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът - Началник на служба Геодезия, картография и кадастър-С., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът - Кмет на район "П." при СО, редовно призован, се представлява от юрк. К. М, надлежно упълномощен, който поддържа представения отговор по жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено с мотиви подробно изложени в него, както и да бъдат присъдени направените разноски в първата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, съобрази следното:

Решението е съобщено на Т. на 21.07.2015г., касационната жалба е депозирана на следващия ден, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно заповед № 74/22.10.2010г. на Кмета на р-н "П.", СО, на основание §62, ал. 3 ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997г. за ИД на ППЗСПЗЗ, протокол № 2522/06.08.2010г. на назначена комисия, решение № 31 по Протокол № 48/28.09.1998г. на СОбС, е признато правото на Н. А. Т. - ползвател по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да придобие собственост върху част от имот пл. № 20, кад. район № 6082 по ПИН, м. "К. дол", землище [населено място], с площ 600 кв. м., възложена е оценка, извършена с оценителен протокол № 2522/04.02.2011г., одобрен със заповед от 18.03.2011г. Не се спори, че цената и таксите са заплатени от Т..

По подадено от него заявление, № 94-9554/18.02.2013г., е бил постановен отказ, на 17.06.2013г., от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър за изменение на КК и КР. Последният е отменен с решение № 105/07.01.2014г., постановено по адм. дело № 6999/2013г. на Административен съд София-град, 23-ти състав и делото е върнато като преписка на административния орган, за ново разглеждане и произнасяне по заявлението, при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

В изпълнение на разпореденото със съдебния акт и заповед № РД-13-252/30.09.2013г. на ИД на АГКК, на 25.04.2014г., Началникът на СГКК-С., на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 53, ал.1, т. 1 ЗКИР и чл. 57, т. 1 и т. 10, чл. 59, ал. 1, т. 5 и чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, е одобрил изменението на КК и КР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-51/03.11.2011г. на ИД на АГКК, по описания в нея начин:

1. нанасяне на нови обекти - нанесен е ПИ [номер], с площ 600 кв. м., но без данни за собственост, нанесен е ПИ [номер], с площ от 665 кв. м., за вилна сграда, собственост на СО-район П., съгл. АОС № 1834/2002г., сграда с идентификатор [номер], с площ 30 кв. м., без данни за собственост и сграда с идентификатор[номер], с площ 29 кв. м.- друг вид обитаване, без данни за собственост и

2. заличаване на обекти в КККР: ПИ [номер], с площ 1265 кв. м, вилна сграда-еднофамилна, с идентификатор [номер], с площ 30 кв. м., собственост на Н. А. Т., без документи за собственост и сграда с идентификатор 04234.6916.9149.2, с площ 29 кв. м.- друг вид обитаване, собственост на Н. А. Т., без документи за собственост.

С процесното решение съдът е отменил така издадената заповед, с "която, на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени КК и КР за ПИ [номер] и ПИ [номер], [населено място], р-н П." и е върната преписката на Началника на СГКК-С. за ново произнасяне, "на основание чл. 49в ЗКИР", при спазване на дадените в мотивната част на решението указания. Последните се състоят в това административният орган да "издаде заповед по чл.49в от ЗКИР само за имота на Н.Т. с площ 600 кв. м. /без нанесени сгради/ и границата между имоти с идентификатори [номер] и [номер] да бъде отразена при съобразяване с изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ“ .

Решението е неправилно, постановено е при особено съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, което категорично налага отмяната му и връщането на делото за ново произнасяне, от друг състав на съда.

Чл. 49 ЗКИР е приложим само в хипотезата на одобряване на първоначална карта, каквато процесната не е. Данните по делото сочат, че кадастралната карта и регистър на землището на [населено място], вилна зона "К. дол", са одобрени със заповед № РД 18-51/03.11.2011г. на ИД на АГКК, обн. ДВ бр. 93/25.11.2011г., в сила от 28.12.2011г. След тази дата поддържането на КК и КР се осъществява чрез изменението им, по реда и условията на чл. 51 и сл. ЗКИР.

Заповедта е издадена на горепосоченото основание - чл. 54, ал. 1, вр. чл. 53, ал.1, т. 1 ЗКИР..., в съдебното решение № 105/07.01.2014г., по адм. дело № 6999/2013г. на АССГ контролът за законосъобразност е проведен по приетото от административния орган правно основание за издаване на акта. Съдебният състав, постановил оспореното сега решение не е имал каквото и да е основание да променя нито основанието, нито указанията, дадени от предходно постановеното решение, задължителни за органа по силата на чл. 173, ал. 2 от АПК, следвало е само да провери спазването им с издадената нова заповед - процесната.

При новото разглеждане на делото следва да се приложи в цялост адм. дело № 6999/2013г. на АССГ, да се изследват в пълнота дадените в постановеното по него съдебно решение указания - кои са реално засегнатите с поисканото изменение имоти, кои лица са вписани в КР като собственици и съответно имат качеството на заинтересовани лица, на какво се дължи обстоятелството, че касаторът не е вписан като собственик и пр., да се направи преценка къде точно да мине северната граница между двата имота, вярно ли е отразена в заповедта, съобразно претендираните и установени собственически права на Т., поискал в заявлението си и вписване като собственик на новообразувания имот и вилната сграда.

Разноски в настоящето производство не се присъждат.

По така изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4675/02.07.2015г., постановено по адм. дело № 5264/2014г. на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново произнасяне, от друг състав на съда. Решението е окончателно.