2 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 676

С., 23,10,2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Емил Марков

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров

т. дело № 1215 /2011 год.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Е.-Х. против решение № 236/14.10.2011 г. по в. гр. д. № 475/2011 г. на Хасковски ОС, с което се потвърждава решение № 321/12.05.2011 г. по гр. д. № 1740/2010 г. на Хасковски РС в частите, с които касаторът е осъден да заплати на Д.-90 ООД-Х. сумите 14 652 лв. на основание чл.367 и сл. ТЗ по процесните две ф-ри, обезщетения за забава по чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва мърху главницата и разноски, като отхвърля насрещния частичен иск за сумата 20 000 лв. на основание чл.373 ТЗ за липси по време на превоза.

Ответното по касационната жалба ООД е подало отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна, като претендира адв. възнаграждение 4 000 лв.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че материалноправният въпрос по който съдът се е произнесъл е, че ответника дължи суми по представените ф-ри за извършен превоз. Твърди се, че са налице основанията по чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, и са представени две съдебни решения.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

Така формулираният от касатора въпрос, доколкото е и въпрос, не е правен, а фактически, защото е въпрос на фактите по делото и доказването им.

Чл. 280,ал.1,т.1 ГПК включва само задължителната практика на ВКС,...