4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 576

С.,

04,10,2012

година

Върховният касационен съд на Република България,

първо търговско отделение, в закрито заседание на

двадесет и осми септември

две хиляди и дванадесета

година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева

ч. т.дело №

434/2012

година

. Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение № 1089 от 15.05.2012 г. по ч. гр. дело №1751/2012 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по частната касационна жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и частната касационна жалба не следва да бъде разглеждана по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение

, касаторът е

проследил развитието на спора. Заявил е

, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение по чл.280, ал.1

, т.1 ГПК, мотивирано с това, че при постановяването му състава на САС бил възприел „ така наречената задължителна съдебна практика”- цитирани две определения на ВКС, І гр. о.Поддържано е още, че като се е позовал на тази практика апелативния състав не бил обсъдил направените от страната възражения

. Посочено е, че тези актове не съставлявали задължителна практика

, като е изведен аргумент от т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/09г....