О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 143

София, 15.01.2026 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на трети ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Боян Балевски

Членове: В. Х.

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д. № 1660 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „МВ Груп 21“ АД, [населено място], чрез адв.П. П. от САК, срещу решение № 360/24.06.2025г. по възз. т.д. № 345/2025г. на Софийски апелативен съд. С него, след частична отмяна на решение № 230/14.02.2025г. по т. д.№ 513/2024г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място], осъдителен иск за парично вземане, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата 363 292.36лв., представляващо изменена цена след индексация, поради инфлация, дължимо по договор за обществена поръчка № ДД-12/04.03.2021г. за извършени работи, за които са съставени в периода 19.07.2021г. - 08.12.2022г. протоколи за приемане, ведно със законната лихва върху сумата 36 329лв., считано от 14.03.2024г., а върху сумата 326 963.35лв. - считано от 03.10.2024г., а в останалата част, с която е отхвърлен искът за парично вземане за законна лихва, с правно основание, чл.86, ал.1 ЗЗД, за периода 02.12.2022г.-14.03.2024г. в размер на сумата 58 546.12лв., решение № 230/14.02.2025г. по т. д.№ 513/20234г. на СГС е потвърдено.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на матералния закон и необосновано. Според касатора въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно относимите материалноправни разпоредби, уреждащи индексацията на цената по договора, в частност чл.117а ЗОП, Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290/27.09.2022г., и общата норма на чл.266, ал.2 ЗЗД, което е довело до необосновано отхвърляне на претенцията. Изложени са подробни съображения в подкрепа на доводите за неправилно приложение на чл.117а ЗОП и Методиката. Според касатора въззивният съд не е съобразил, че възложителят е действал при обвързана компетентност по отношение на искането за индексация, като, при наличието на законовите условия (значителна инфлация и предпоставка по чл.116, ал.1, т.3 ЗОП), е нямал право на отказ или свободно усмотрение, съответно - неправомерно е отказал да изпълни свое законово задължение. Поддържа, че Методиката за индексация има императивен характер и е част от действащата правна рамка на договора, поради което новата цена следва да се определи по съдържащите се в нея задължителни правила. Счита, че в случая намира приложение и общата разпоредба на чл.266, ал.2 ЗЗД за съответно коригиране на възнаграждението при настъпила съществена промяна в разходите на изпълнителя, конкретизирана и императивно въведена в сферата на публичнвите договори с чл.117а ЗОП и Методиката. По изложените съображения искането е за касиране на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът въвежда основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. При наличие на обективно установени инфлационни процеси, обективирани чрез Методиката по ПМС № 290/2020г., и при изпълнен договор за обществена поръчка, възниква ли задължение за възложителя по договор за обществена поръчка да измени цената по договора на основание чл.117а ЗОП, дори без подписано допълнително споразумение?

2. Разпоредбата на чл.117а ЗОП предвижда ли обвързана компетентност за възложителя да индексира цената по договора при наличие на предпоставките по Методиката по ПМС № 290/2020г.?

3. Дали съдът може пряко да присъди на изпълнителя неплатената индексирана част от възнаграждението, когато са налице законовите предпоставки за това?

С писмен отговор ответникът Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място], чрез гл. юрисконсулт Д. Б., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване, като поддържа, че по поставените въпроси отсъстват както общата предпоставка за допускане на обжалване, така и е необосновано приложното поле на въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Искането е да не бъде допускано касационно обжалване, евентуално - за оставяне в сила на решението. Претендира за присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени осъдителни искове за парични вземания, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.117а ЗОП, и чл.86 ЗЗД, произтичащи от сключения на 04.03.2021г. договор за обществена поръчка между изпълнител - ДЗЗД, един от участниците в което е ищецът, и възложител ответника, по който възложените работи са изпълнени и са приети с протоколи, съставени в периода 19.07.2021г.- 08.12.2022г., и е заплатена цената в размер на сумата 748 742.29лв. По отнесения до съда спор относно правото на изпълнителя на увеличение на цената по договора, първоинстанционният съд е приел за приложима разпоредбата на чл. 117а ЗОП, с оглед придаденото с § 2 ЗДЗОП обратно действие. Приел е за доказана хипотезата на чл.116, ал.1, т.3 ЗОП, след като е установил въз основа на заключението на КСЕ по делото, че е настъпило оскъпяване на цените на основни стоки, материали и услуги, формиращи стойността на договора в резултат на инфлация, обуславящо изменение на цената по договора с още 363 292.36лв. Изтъкнал е, че настъпилото увеличение на цените, поради инфлация, представлява акт, който стои извън волята и поведението на изпълнителя по договора, тъй като при полагане на дължимата грижа към момента на сключване на договора той не би могъл да предвиди в бъдеще този факт. Посочил е, че същественото увеличение на цените, водещо до оскъпяване на дължимата от изпълнителя престация, предизвиква несправедлив резултат, при който се нарушава еквивалентността на насрещните престации, съществували към момента на сключване на договора, а последиците от този негативен резултат се понасят само от една от страните по договора - изпълнителя, което е в противоречие с общите принципи на справедливост и добросъвестност. Приел е за неприложима нормата на чл.307 ТЗ, тъй като ЗОП е специален закон, в който изрично са уредени хипотезите на изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация.

Сезиран с въззивни жалби и от двете страни срещу първоинстанционното решение в съответните неблагоприятни части, въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил изцяло исковете, а в отхвърлителната част го е потвърдил. За да постанови този резултат, съставът на апелативния съд преди всичко е акцентирал на закрепения в чл.20а ЗЗД основен принцип на договорното право, че договорите имат силата на закон за страните и могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона, както и на императивния характер на установения в ЗОП режим на сключване и изменение на договорите за обществена поръчка. Изтъкнал е, че уреденият в чл.116 ЗОП режим на изменение на договор за обществена поръчка предвижда изчерпателност на основанията за изменение на договорите за обществена поръчка, които обаче са само възможности, възможни да се реализират само, ако и двете страни постигнат съгласие за това. Направил е извод, че законът не урежда ex lege изменение на договорите за обществена поръчка. При тълкуване на разпоредбата на чл.117а, ал.1 ЗОП съставът на апелативния съд е счел, че в нея са установени само нормативнитe параметри на допустимо изменение на цената на договора за обществена поръчка в посочените хипотези на чл.116, ал.1 ЗОП, но самото изменение следва да се извърши по общия ред на чл.116 ЗОП - след сключване на допълнително споразумение между страните. Относно приложимостта на нормата на чл.266, ал.2 ЗЗД е приел, че е дерогирана от специалната правна уредба на обществените поръчки. Изтъкнал е, че, в случай на непостигане на съгласие за изменение на цената, на разположение на изпълнителя е възможността по чл.307 ТЗ, във вр. с чл.120 ЗОП – иск по съдебен ред за изменение или прекратяване на договора, поради стопанска непоносимост. Съобразил е, че в процесния договор липсва клауза за изменение на цената, а е изрично предвидено, че цената не подлежи на промяна за целия срок на договора; че не се твърди и не се установява страните да са сключили последващо писмено споразумение за изменение на цената; че няма влязло в сила решение по чл.307 ТЗ за изменение на договора, а от водената кореспонденция между страните е видно, че предложението на изпълнителя за допълнително споразумение не е прието от възложителя. По всички тези съображения е направен краен извод, че в полза на изпълнителя не е възникнало вземане за разликата над уговорената цена по договора.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по втория въпрос произтича от отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК( т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС), тъй като въпросът не е специално обсъждан от въззивния съд.

Първият и третият въпрос касаят приложението на разпоредбата на чл.117а, ал.1 ЗОП. Въпросите следва да бъдат обобщени, конкретизирани и квалифицирани, съобразно правомощията на касационния съд, изяснени в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, така: Възниква ли по силата на закона задължение за възложителя в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОП за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, или изменението на цената следва да се извърши по общия ред – след сключване на допълнително споразумение между страните? Така уточнен, въпросът удовлетворява изискването на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът му е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на главния иск. По него е обоснован и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК(т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС), с оглед посочената от касатора и констатираната от състава противоречива съдебна практика на въззивните съдилища по приложение на разпоредбата по чл. 117а ЗОП относно начина на изменение на цената на договор за обществена поръчка и неяснота на посочената правна уредба, налагащи създаване на съдебна практика по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК.

Делото следва да се насрочи в открито заседание с призоваване на страните.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о. :

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение № 360/24.06.2025г. по възз. т.д. № 345/2025г. на Софийски апелативен съд.

Указва на касатора „МВ Груп 21“ АД, [населено място], в седмичен срок от съобщаването, да представи по делото платежен документ за внесена ДТ по сметката на ВКС за ДТ в размер на 3714.97 евро( 7265.84лв.), като го предупреждава, че при неизпълнение – делото подлежи на прекратяване.

След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване, а при неизпълнение– на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: