Р Е Ш Е Н И Е

№432гр.София, 27 октомври 2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. К

ЧЛЕНОВЕ: Б. А

Ц. П

с участието на прокурора А.Г

и при секретаря Л.Г,

разгледа докладваното от съдията Б. А

наказателно дело № 426/2010 година.

Производството е образувано по искане на задочно осъдената Е. К. И. /Танчева/ за възобновяване на нохд № 2658/05 год. на Бургаски районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 648 от 02.05.2007 год. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Искането е изготвено от осъдената И. с оплакването, че узнала за постановената срещу нея присъда, след задържането на 30.04.2010 год.,при завръщане от чужбина да изтърпи наложеното наказание.Производството пред първата инстанция е проведено без нейно участие и присъдата е постановена в нейно отсъствие.Присъствието е било задължително и затова не е налице хипотезата за провеждане на задочно производство.Оспорва се присъдата и в частта за наложеното наказание, което намира за изключително завишено, с оглед предвиденото от закона. Искането се поддържа лично от подсъдимата и чрез процесуални представители, които представят писмена защита с която излагат доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.

Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на посочените основания установи следното:

С цитираната присъда осъдената Е. И. е призната за виновна по чл.196 ал.1, т.2, вр. с чл.195 ал.1, т.4, пр.3, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.29 ал.1, б.”б”, вр. с чл.26 ал..1 и чл.54 НК и осъдена на пет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим.

Искането за възобновяване е частично основателно.

Осъдената И. е получила е препис от обвинителния акт в срок и се явила лично и със защитник в насроченото първо по делото заседание на 22.11.2005 год.Даден е ход на делото с разпит на подсъдимите, свидетели и вещо лице.В още две съдебни заседания е присъствала с адвоката си.На 24.01.2007 год. редовно призована не се явила и съдът е изменил мярката и за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”.Предприети са мерки за установяване местонахождението на подсъдимата.Обявена е и за общодържавно издирване.По делото са постъпили две справки от МВР-Бургас-„сектор издирване”, че няма регистрация на друг адрес и роднините нямат връзка с нея и не е установена, поради което мярката за неотклонение не е изпълнена.Изискани са сведения от Главна дирекция „изпълнение на наказанията” и Н. следствена служба в които е отбелязано, че не се намира в арестите на страната, не търпи наказание „лишаване от свобода” и не се задържа в затворите на страната на друго основание по реда на НПК.С оглед на тези данни производството е продължило на 02.05.2007 год., при условията на чл.269 ал.1, т.2 НПК със защитник, като е прието, че това няма да попречи за разкриване на обективната истина.Делото е приключило с осъдителна присъда, която е влязла в сила след изтичане на законоустановения срок.На 30.04.2010 год.И. е задържана за изтърпяване на наложеното и наказание.

От изложеното следва, че приключването на съдебното производство в отсъствие на осъдената И. не е станало поради нарушаване процесуалните задължения на съда, разгледал делото и постановил присъдата.Изчерпателно са използвани всички възможни средства за нейното осигуряване за участие в процеса, но не са дали резултат.Налице е обективна невъзможност да се осигури задължителното присъствие на подсъдимото лице и правото на лично участие за извършването на опредЕ. процесуална дейност.В случая сама се е отказала от реализирането на това си право, като не се явила пред съда и се укрила.

Ето защо молбата на задочно осъдената И. за възобновяването на делото по реда на чл.423 НПК е неоснователна и следва да се остави без уважение, защото предпоставките за това не са налице и не може да черпи права от собственото си недобросъвестно процесуално поведение.

Независимо, че производството за възобновяване на наказателното дело е образувано по искане на задочно осъден, няма пречка да бъде разгледано и релевираното касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание, след като е подадено и в срока по чл.421 ал.2, алт.2 НПК.Касационният състав намира, че макар и наложено в рамките на приложения материален закон е завишено.С процесуалното се поведение осъдената И. на досъдебното производство и в съдебно заседание е съдействала за разкриване на обективната истина по делото.Съчетано със сравнителния ниската стойност на отнетите вещи, които са върнати на собствениците, дава основание да се приеме, че с наказание определено в предвидения от закона минимум в размер на три години лишаване от свобода при определения режим за изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, е достатъчно да бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.В този смисъл следва да бъде изменена присъдата по реда на възобновяването, след като е в полза на осъдения.

Не могат да бъдат обсъждани изложените доводи в писмените бележки на договорните защитници на И., поддържани и в съдебно заседание за допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на материалния закон, след като тези касационни основания не са посочени в искането, по което е образувано производството.

По тези съображения и на основание чл.425 ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, в състав на ІІІ н. о.,

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 2658/2005 год. на Бургаски районен съд, като ИЗМЕНЯВА постановената по него присъда № 648 от 02.05.2007 год. и НАМАЛЯВА само наложеното на осъдената Е. К. И. наказание от пет години лишаване от свобода на 3 /три/ години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг” режим.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: