Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на А. В. К. от [населено място] да бъде отменено на основание чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение № 67 от 14.05.2015 г. по адм. д. № 48/2015 г. на Административен съд - [населено място], оставено в сила с решение № 2410 от 02.03.2016 г. по адм. д. № 7853/2015 г. на Върховния административен съд, второ отделение.

Искането е подадено в сроковете по чл. 240 АПК и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

С посочените решения Смолянският административен съд е отхвърлил оспорването по жалба на А. В. К. срещу заповед № 247 от 09.02.2015 г. на кмета на [община], с която е наредено на жалбоподателя да премахне установеният незаконен строеж "Пристройка към жилищна сграда", построен в поземлен с идентификатор 67653.917.323 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], образуващ УПИ ІV-2122 в кв. 216 по плана на [населено място], а Върховният административен съд е оставил в сила това неблагоприятно за А. В. К..

За да приеме оспорването за неоснователно, а заповедта на кмета за законосъобразна, Смолянският административен съд е установил чрез събраните по делото доказателства, вкл. и съдебно-техническа експертиза, че строежът "Пристройка към жилищна сграда" е извършен без учредено право на строеж от другия съсобственик на имота, както и че за извършеното строителство липсват строително разрешение, протокол за строителна линия, инвестиционен проект, поради което е незаконен, а така също този незаконен строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от преходните разпоредби на ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и § 127 от преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗУТ от 2012 г.

Според чл. 239, т. 1 АПК влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Искането на А. В. К. за отмяна на посоченото по-горе решение на Смолянския административен съд е основано на три документа, които според него са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Тези документи са:

1. Нотариален акт № 2, том І, рег. № 195, дело № 2 от 27.01.2016 г., с който Б. В. К. и З. А. К. като собственици на 1/2 идеална част от имота, в който е изграден незаконния строеж, безвъзмездно учредяват на съсобственика си А. В. К. правото на строеж на пристройка за баня, подробно описана в акта.

2. Удостоверение № ДО 000069 от 06.01.2016 г. на [община], Дирекция ФСДБ, за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

3. Становище от 16.03.2016 г. относно конструктивната целесъобразност от разрушаването на изпълнена пристройка на ниво "Сутерен" към жилищна сграда в ПИ с идентификатор 67653.917.323, С., както и посочване на съображения за търпимост на изпълнение незаконен строеж, изготвено от инж. И. Т. Г., строителен инженер, включен в регистъра за лицата с пълна проектантска правоспособност при К. на инженерите в инвестиционното проектиране.

Тези документи не са нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Според константната съдебна практика нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са съществуващи преди съдебното решение, чиято отмяна се иска писмени доказателства за новооткрити факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, защото страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за делото. (реш. № 10071 от 30.09.2015 г. по адм. д. № 7728/2015 г. на ВАС, петчл. с-в; реш. № 6094 от 27.05.2015 г. по адм. д. № 3734/2015 г., реш. № 3325 от 23.03.2016 г. по адм. д. № 12247/2015 г., и двете на ВАС, седемчл. с-в, и др.).

Отстъпеното от съсобствениците на А. В. К. право на строеж, удостоверено с представения нот. акт (по-горе т. 1), е нов факт, възникнал след постановяването на решение № 67 от 14.05.2015 г. по адм. д. № 48/2015 г. на Административен съд - [населено място] и преди то да влезе в законна сила, но той е неотносим към предмета на делото, защото с нищо не променя безспорния между страните, релевантен за законосъобразността на оспорената заповед за премахване на незаконния строеж факт, че при осъществяването на този строеж А. В. К. не е имал надлежно отстъпено от неговите съсобственици право на строеж върху съсобствения имот.

Удостоверението по чл. 264, ал. 1 ДОПК е удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения за имота. С изготвянето на данъчна оценка за неконния строеж той не става законен, нито пък данъчната оценка е индиция, че този строеж вероятно е търпим.

Становището от 16.03.2016 г. по своята същност е експертно мнение по определен въпрос, изразено извънсъдебно. То не е удостоверителен (свидетестващ) официален документ, поради което не е доказателствено средство, респ. не е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Като експертно мнение то следва да бъде взето предвид при премахването на незаконния строеж, но не е основание за отмяна на влязлото в сила решение на Смолянския административен съд, нито това на Върховния административен съд.

Сега представените и описани по-горе писмени доказателства и експертно становище не са от съществено значение за разрешаването на спора, предмет на адм. д. № 48/2015 г. на Смолянския административен съд. Същественото обстоятелство, обуславящо незаконността на изградената от А. В. К. пристройка, е нейното отстояние от 4,30 м до границата към дъното на урегулирания поземлен имот, което е по-малко от нормативно установеното и поради това задължително отстояние от 5 м - чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Наличните доказателства по адм. д. № 48/2015 г. на Административен съд - [населено място] и по адм. д. № 7853/2015 г. на Върховния административен съд, второ отделение, сочат, че това нарушение не може да бъде отстранено по друг начин, освен чрез премахване на незаконната пристройка и новото й изграждане, вече при спазване на установените правила, норми и нормативи за строителство на второстепенни постройки.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на А. В. К. от [населено място] да бъде отменено на основание чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение № 67 от 14.05.2015 г. по адм. д. № 48/2015 г. на Административен съд - [населено място], оставено в сила с решение № 2410 от 02.03.2016 г. по адм. д. № 7853/2015 г. на Върховния административен съд, второ отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на А. В. К. от [населено място] да бъде отменено на основание чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение № 67 от 14.05.2015 г. по адм. д. № 48/2015 г. на Административен съд - [населено място], оставено в сила с решение № 2410 от 02.03.2016 г. по адм. д. № 7853/2015 г. на Върховния административен съд, второ отделение.

Искането е подадено в сроковете по чл. 240 АПК и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

С посочените решения Смолянският административен съд е отхвърлил оспорването по жалба на А. В. К. срещу заповед № 247 от 09.02.2015 г. на кмета на [община], с която е наредено на жалбоподателя да премахне установеният незаконен строеж "Пристройка към жилищна сграда", построен в поземлен с идентификатор [номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], образуващ УПИ [номер] в кв. [номер] по плана на [населено място], а Върховният административен съд е оставил в сила това неблагоприятно за А. В. К..

За да приеме оспорването за неоснователно, а заповедта на кмета за законосъобразна, Смолянският административен съд е установил чрез събраните по делото доказателства, вкл. и съдебно-техническа експертиза, че строежът "Пристройка към жилищна сграда" е извършен без учредено право на строеж от другия съсобственик на имота, както и че за извършеното строителство липсват строително разрешение, протокол за строителна линия, инвестиционен проект, поради което е незаконен, а така също този незаконен строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от преходните разпоредби на ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и § 127 от преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗУТ от 2012 г.

Според чл. 239, т. 1 АПК влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Искането на А. В. К. за отмяна на посоченото по-горе решение на Смолянския административен съд е основано на три документа, които според него са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Тези документи са:

1. Нотариален акт № 2, том І, рег. № 195, дело № 2 от 27.01.2016 г., с който Б. В. К. и З. А. К. като собственици на 1/2 идеална част от имота, в който е изграден незаконния строеж, безвъзмездно учредяват на съсобственика си А. В. К. правото на строеж на пристройка за баня, подробно описана в акта.

2. Удостоверение № ДО 000069 от 06.01.2016 г. на [община], Дирекция ФСДБ, за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

3. Становище от 16.03.2016 г. относно конструктивната целесъобразност от разрушаването на изпълнена пристройка на ниво "Сутерен" към жилищна сграда в ПИ с идентификатор [номер], С., както и посочване на съображения за търпимост на изпълнение незаконен строеж, изготвено от инж. И. Т. Г., строителен инженер, включен в регистъра за лицата с пълна проектантска правоспособност при Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

Тези документи не са нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Според константната съдебна практика нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са съществуващи преди съдебното решение, чиято отмяна се иска писмени доказателства за новооткрити факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, защото страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за делото. (реш. № 10071 от 30.09.2015 г. по адм. д. № 7728/2015 г. на ВАС, петчл. с-в; реш. № 6094 от 27.05.2015 г. по адм. д. № 3734/2015 г., реш. № 3325 от 23.03.2016 г. по адм. д. № 12247/2015 г., и двете на ВАС, седемчл. с-в, и др.).

Отстъпеното от съсобствениците на А. В. К. право на строеж, удостоверено с представения нот. акт (по-горе т. 1), е нов факт, възникнал след постановяването на решение № 67 от 14.05.2015 г. по адм. д. № 48/2015 г. на Административен съд - [населено място] и преди то да влезе в законна сила, но той е неотносим към предмета на делото, защото с нищо не променя безспорния между страните, релевантен за законосъобразността на оспорената заповед за премахване на незаконния строеж факт, че при осъществяването на този строеж А. В. К. не е имал надлежно отстъпено от неговите съсобственици право на строеж върху съсобствения имот.

Удостоверението по чл. 264, ал. 1 ДОПК е удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения за имота. С изготвянето на данъчна оценка за неконния строеж той не става законен, нито пък данъчната оценка е индиция, че този строеж вероятно е търпим.

Становището от 16.03.2016 г. по своята същност е експертно мнение по определен въпрос, изразено извънсъдебно. То не е удостоверителен (свидетестващ) официален документ, поради което не е доказателствено средство, респ. не е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Като експертно мнение то следва да бъде взето предвид при премахването на незаконния строеж, но не е основание за отмяна на влязлото в сила решение на Смолянския административен съд, нито това на Върховния административен съд.

Сега представените и описани по-горе писмени доказателства и експертно становище не са от съществено значение за разрешаването на спора, предмет на адм. д. № 48/2015 г. на Смолянския административен съд. Същественото обстоятелство, обуславящо незаконността на изградената от А. В. К. пристройка, е нейното отстояние от 4,30 м до границата към дъното на урегулирания поземлен имот, което е по-малко от нормативно установеното и поради това задължително отстояние от 5 м - чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Наличните доказателства по адм. д. № 48/2015 г. на Административен съд - [населено място] и по адм. д. № 7853/2015 г. на Върховния административен съд, второ отделение, сочат, че това нарушение не може да бъде отстранено по друг начин, освен чрез премахване на незаконната пристройка и новото й изграждане, вече при спазване на установените правила, норми и нормативи за строителство на второстепенни постройки.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на А. В. К. от [населено място] да бъде отменено на основание чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение № 67 от 14.05.2015 г. по адм. д. № 48/2015 г. на Административен съд - [населено място], оставено в сила с решение № 2410 от 02.03.2016 г. по адм. д. № 7853/2015 г. на Върховния административен съд, второ отделение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.