Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 194 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Е. Н. С. - А., съдия в Окръжен съд - [населено място], срещу мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет да се произнесе с решение по нейна молба вх. № 11-06-914 от 05.02.2016 г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 АПК срещу неблагоприятен за жалбоподателката фингиран административен акт (мълчалив отказ) и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. І. От данните по делото е видно, че:

1. В заседанието, проведено на 10.12.2009 г., Висшият съдебен съвет е класирал участниците в конкурс чрез атестиране за 4 длъжности "съдия" в административните съдилища: Административен съд - София град - 1 щатна бройка, Административен съд - София област - 1 щатна бройка и Административен съд - [населено място] - 2 щатни бройки.

Преди да започне класирането на кандидатите за всяка длъжност според резултатите от атестирането (чл. 193, ал. 2 ЗСВ в тогава действащата негова редакция), са направени следните изказвания от членове на Висшия съдебен съвет:

а) "Г. Ш.: Колеги, пристъпваме към избор, но искам да дам някои пояснения в началото ... Длъжен съм да упомена и това, че за С. - град няма предложение на административния ръководител за назначаване на колега по смисъла на чл. 38 от ЗСВ. Колежката председател на Административен съд - Варна е направила предложение за Д. С. В. за едно от местата в Административен съд - Варна, под № 5. И Административен съд - Варна, също предложение на административния ръководител за К. Ж. К. под № 66. Административният ръководител на Административен съд - София област е направил предложение за свободното място за колегата Е. Л. Д. под № 67."

б) "К. П.: Аз искам да подкрепя предложенията на административните ръководители и специално ще се спра на кандидатурите на К. Ж. за В. и на Е. Л. Д. за С. област. К. Ж. е мисля, съдия в Д., Административен съд - Добрич, но те са от В.. Тя дълго време беше командирована във В. при семейството (си), така че смятам, че е най-добре да подкрепим тази кандидатура. Що се отнася до Е. Л. Д., той може би повече от година вече е командирован в Административен съд - София област, много добре се сработва с колегите, той е станал част от колектива, настоява за него председателката, така че ви моля да го подкрепим и него."

в) "Б. С.: Б., г-жо Министър. Аз искам да ви обърна внимание, да подкрепя кандидатурата на кандидат под № 1 - В. С. Н.. Тя кандидатства за С. област и С. град. След като има предложение на административния ръководител в Софийския административен съд област за друг кандидат, аз предлагам нея да я изберем на С. град, за където няма предложение на административния ръководител, като искам да ви съсредоточа вниманието на едно друго обстоятелство - те са семейство с две деца, нейният съпруг от 2 години и половина вече е в С.. Това е нейния единствен стремеж - да се прибере в С. при семейството си. А освен това е и на първо място, просто няма как да кажем защо няма да я изберем, след като има място и няма предложение на административния ръководител. Затова ви предлагам г-жа В. Н. да я изберем за съдия в Софийски административен съд град."

г) "П. С.: Уважаеми колеги, аз също ще ви предложа кандидата под № 3, класирания на трето място Е. Н. С. - А., която е съдия в Административното отделение на Окръжен съд - Варна. Нейното първо желание е С. град. Второто е С. област. Познавам колегата, била ми е стажантка. Още оттогава, работила е само в съда - Районен съд - Девня, Районен съд - Варна, Окръжен съд –Варна. В Окръжен съд - Варна през цялото време е била съдия в Административното отделение, така че административната материя не й е чужда. Тя на същото основание - нейният съпруг е военен, поделението във В. е закрито и той е в С. в щаба на "Военно-въздушните сили". Също са разделено семейство. Това е също аргумент, който съм длъжен да споделя с вас, а оставам на вас гласуването. Нейното първо желание е С. град, където няма предложение (от административния ръководител)."

След проведеното гласуване (което може да се види в пълния стенографски протокол № 51 от това заседание на ВСС) на конкурсните длъжности са назначени кандидатите:

В. С. Н. на длъжността съдия в Административен съд - София град (виж по-горе изказването на Б. С.);

Е. Л. Д., съдия в Административен съд - Разград (класиран на 67-мо място от всичките 74 участници в конкурса) - на длъжността "съдия" в Административен съд - София област (виж по-горе изказването на К. П.);

К. Ж. Ж.-К., съдия в Административен съд - [населено място] (класирана на 66-то място от всичките 74 участници в конкурса) - на длъжност "съдия" в Административен съд - [населено място] (виж по-горе изказването на К. П.);

Д. С. В., съдия в Окръжен съд - [населено място] (с ранг "съдия във ВКС и ВАС") - на длъжността "съдия" в Административен съд - [населено място] (виж по-горе изказването на Г. Ш.).

2. Е. Н. С.-А., макар че е била класирана на 3-то място от всички участници в конкурса, не е била назначена на някоя от посочените от нея длъжности - в Административен съд - София град (на която длъжност е била назначена класираната на 1-во място В. С. Н.) или в Административен съд - София област (на която длъжност е била назначен класираният на 67-мо място Е. Л. Д., съдия в Административен съд - [населено място], който според К. П. "може би повече от година е командирован в Административен съд - София област"). Поради това тя е оспорила пред Върховния административен съд законосъобразността на решения № 12.3.1. и № 12.3.1.1. по протокол № 51 от това заседание на Висшия съдебен съвет (проведено на 10.12.2009 г.), с които не е удовлетворено желанието на В. С. Н. за назначаване по първо желание и тя е била назначена по второ желание, решение № 12.3.3., с което Висшият съдебен съвет е отказал да проведе гласуване за нея (за жалбоподателката) за длъжността "съдия" в Административен съд - София град, решение № 12.3.3.1. от същото заседание на Висшия съдебен съвет, с което жалбоподателката не е преместена на длъжността "съдия" в Административен съд - София област и решение № 12.3.67., с което Е. Л. Д. е назначен на длъжността "съдия" в Административен съд - София област. Доводите в жалбата са за материална незаконосъобразност на оспорените решения. Основани са на следните аргументи:

"ВСС действайки в условията на оперативна самостоятелност не става ясно по какви критерии се е ръководил при вземане на решенията си. Предвид заявлението подадено от В. Н. не става ясно как ВСС е преценил, че този кандидат няма качества за "съдия" в Административен съд София област, а притежава такива за Административен съд София - град след като изискванията са едни и същи. Единствената причина за преместването й е била семейна причина. Този кандидат не е разглеждал административни дела, а условието да участва в конкурса е точно обратното. Другият назначен кандидат Е. Д., разглеждал като мен административни дела, поради обстоятелството, че е работил в Административен съд - Разград, командирован е от началото на 2009 година в Административен съд София област и е имал възможността да работи с колектива, е бил предпочетен пред мен, а за мен не става ясно защо. Изложила съм (семейни) причини идентични с колегата В. Н. и съм разглеждала административни дела, като заинтересована страна Д., за значително по продължителен период от време - защо ми е отказано и на какви общи изисквания трябва да отговаря един кандидат, за да може да се премести след като притежава ранг "съдия" във ВКС и ВАС от окръжен в административен съд. Ограничения в закона няма и органът превратно е упражнил предоставената му от закона оперативна самостоятелност."

С решение № 8420 от 22.06.2010 г. по адм. д. № 16557/2009 г. Върховният административен съд (седмо отделение) е отхвърлил жалбата като неоснователни. В мотивите към решението са изложени и следните съображения:

"Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че двете решения са постановени и при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, тъй като не е проведен дебат за причините, поради които жалбоподателката желае да бъде преместена, както и дали при неуважаване на това нейно искане няма да бъдат засегнати правата й на магистрат. Видно от протокола на заседанието на Висшия съдебен съвет твърдяните от жалбоподателката семейни причини са били обсъдени от членовете на Съвета, така, както това е станало и за другите двама кандидати. Административният орган обаче не е задължен по силата на закона да извърши повишаване или преместване по причини от семеен или личен характер. (...) Неоснователно е и твърдението на жалбоподателката, че с решенията си Висшият съдебен съвет е допуснал непропорционална намеса в семейния й живот, с което е нарушил чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и чл. 14 и чл. 47, ал. 1 от Конституцията. Преди всичко следва да се посочи, че фактическите условия, при които жалбоподателката живее със семейството си, не са следствие на оспорваното решение на Висшия съдебен съвет. Те съществуват преди вземането на решенията и именно тях жалбоподателката цели да измени чрез участието си в конкурса. Следователно оспорваните решения като не внасят промяна в условията на живот на жалбоподателката, не биха могли да осъществят твърдяната непропорционална намеса. Участието в конкурса е правна възможност за промяна на условията на живот, които безспорно не са благоприятни за семейството на жалбоподателката. Но реализирането на тази правна възможност не е законово безусловно гарантирана, а е обусловена от наличието на обективни (свободни длъжности) и субективни (преценка на нравствените и професионални качества) предпоставки. Липсата на субективната предпоставка прави невъзможно реализирането на правната възможност. (...) Безспорно магистратът има право да бъде преместен на друга, равна по степен длъжност в съответния орган на съдебната власт. За гарантиране на това негово право законодателят е разписал ред, процедура и условия, при които това може да се извърши."

3. На същото заседание (проведено на 10.12.2009 г.) Висшият съдебен съвет е извършил класиране на участниците в конкурс чрез атестиране за 27 щатни бройки в окръжните съдилища от които 12 щатни бройки за длъжността "съдия" в Софийски градски съд - 6 бройки в гражданско отделение и 6 бройки в наказателно отделение. Е. Н. С.-А. е била кандидат за длъжностите съдия в Софийски градски съд, гражданско отделение и наказателно отделение. С решения по точки 13.3.12 и 13.3.12.1 на същия протокол № 51 от 10.12009 г. Висшият съдебен съвет е отказал да я презначи на някоя от тези длъжности. Тя е оспорила отказите заедно с други решения, които са свързани с оспорването и с искането й да бъде преназначена.

С решение № 1795 от 11.02.2010 г. по адм. д. № 16555/2009 г. Върховният административен съд (седмо отделение) е отхвърлил жалбата като неоснователна. В мотивите към решението са изложени и следните съображения: "Вярно е, че класирането на жалбоподателката е на по-предна позиция от тази на заинтересованите страни, но това не означава, че тя следва да бъде предпочетена от ВСС за вакантните длъжности. Поредността на заеманото място в списъка, изготвен според резултатите от атестирането и съобразно критериите по чл. 193, ал. 3 ЗСВ, не обвързва кадровия орган със задължение да назначава кандидатите на вакантните длъжности по реда на класирането. Той е длъжен да проведе избора на кандидатите за повишаване или преместване по поредността на класирането до попълване на местата (...) Действайки в условията на оперативна самостоятелност, ВСС повишава в длъжност по своя преценка, която включва и притежаваните професионални и нравствени качества. Тази преценка е предоставена на органа в кръга на притежаваната от него дискреционна власт и не подлежи на контрол за законосъобразност."

4. Съдия Е. Н. С.-А. не успява да получи желаното от нея преместване от Окръжен съд - [населено място] в Административен съд - София град, Софийски градски съд и Апелативен съд - [населено място] (т. 9.56 от протокол № 5 от заседанието на ВСС, проведено на 02.02.2012 г.; т. 2.6 от протокол № 9 от заседанието на ВСС, проведено на 27.02.2014 г.; т. 1.16 от протокол № 13 от заседанието на ВСС, проведено на 20.03.2014 г.; т. 91.29 от протокол № 52 от заседанието на ВСС, проведено на 13.11.2014 г.; т. 47.9 от протокол № 2 от заседанието на ВСС, проведено на 20.01.2016 г.; т. 8.33 от протокол № 7 от заседанието на ВСС, проведено на 04.02.2016 г.).

5. През една част от този период - за времето от 15.08.2012 г. до 29.06.2015 г. - Е. Н. С.-А. е била командирована в Софийски градски съд.

След като командироването е било прекратено със заповед № 940 от 23.06.2015 г. на председателя на Върховния касационен съд, Е. Н. С.-А. е подала молба вх. № 11-06-914 от 22.07.2015 г., с която е направила искане да бъде преместена по реда на чл. 194 ЗСВ на длъжност "съдия" в равен по степен на Окръжен съд - [населено място] съд в [населено място].

С решение по т. Р-10 на протокол № 42 от 04.08.2015 г. Комисията по предложенията и атестирането е отложила разглеждането на молбата за следващо заседание.

6. На 20.10.2015 г. Комисията по предложенията и атестирането е разгледала молба вх. № 11-06-914 от 22.07.2015 г. на Е. Н. С.-А. и е взела следното решение (т. Р-22 на протокол № 53 от това заседание):

"Не открива процедура за преназначаване по реда на чл. 194 от ЗСВ от Окръжен съд, [населено място], в равен по степен съд в [населено място]".

Към това решение Комисията по предложенията и атестирането е изложила следните мотиви:

"С оглед трайно установената практика на Комисията по предложенията и атестирането да провежда процедури за преназначаване на магистрати по реда на чл. 194 от ЗСВ само за районните нива, с цел избягване заобикалянето на конкурсното начало и за да не се спира кариерното развитие на магистратите от районните нива, Комисията по предложенията и атестирането счита, че липсва основание за откриване на процедура за преместване по реда на чл. 194 от ЗСВ."

7. С молба вх. № 11-06-914 от 22.12.2015 г. Е. Н. С.-А. е поискала Висшият съдебен съвет да се произнесе по подадената от нея молба рег. № 11-06-914 от 22.07.2015 г.

С писмо изх. № 11-06-914/2015 от 26.01.2016 г. председателят на Комисията по предложенията и атестирането е отговорил, че заявлението от 22.07.2015 г. е било разгледано на заседание на комисията, която се е произнесла с решение по пр. № 53 от 20.10.2015 г., т. Р-22. С това писмо на съдия Е. Н. С.-А. е било изпратено и копие от решението, описано по-горе в т. 6 от тези мотиви.

8. С нова молба вх. № 11-06-914/15 от 05.02.2016 г. Е. Н. С.-А. е поискала Висшият съдебен съвет да се запознае с изложеното (от нея) в молба рег. № 11-06-914 от 22.07.2015 г. (описана по-горе в т. 5, абзац 2), като се произнесе с решение и я уважи, въпреки че тази молба е била разгледана от Комисията по предложенията и атестирането, която е взела решение по нея, изпратено й с писмо изх. № 11-06-914/2015 по 26.01.2016 г.

И тази молба на Е. Н. С.-А. е била разгледана също от Комисията по предложенията и атестирането, която с решение по т. Р-7 на протокол № 8 от 16.02.2016 г. е оставила без уважение молбата с подробни мотиви защо счита, че не са налице основания за преразглеждане на искането за откриване на процедура за преместване по реда на чл. 194 ЗСВ. Разликата между тези мотиви и мотивите към решението по т. Р-22 на протокол № 53 от 20.10.2015 г. (виж по-горе т. 6) е приетото от комисията, че "не е възможно прилагане по аналогия на процедурите за преназначаване по реда на чл. 194 от ЗСВ за административните съдилища, тъй като същите макар да са равни по степен на окръжните съдилища, са първоинстанционни органи на съдебна власт, каквито са и районните съдилища".

ІІ. На 18.03.2016 г. съдия Е. Н. С.-А. е подала процесната жалба, с която е оспорила мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет да разгледа и да се произнесе с решение по последната й молба вх. № 11-06-914/15 от 05.02.2016 г. със следните доводи: