Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Я. М., чрез пълномощниците адв.. В и адв.. Ш, срещу Решение № 1151/21.05.2015 г., постановено по адм. д № 3572/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. Изложени са съображения, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски.

Ответникът – Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна:

Производството пред Административен съд - Варна се е развило по исковата молба на С. Я. М. против АГКК, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/ е предявил искове за претърпени имуществени вреди, както следва:

1/ за сумата от 20000лв., представляваща частичен иск за претърпени имуществени вреди в размер на 503430,64лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.06.2011г., до окончателното изплащане, изразяващи се в разликата между продажната цена на недвижимите имоти по предварителния договор от 11.04.2011г. и пазарната стойност към 20.06.2013г. по оценка на лицензиран оценител само за единия имот, тъй като недвижим имот с предназначение „първостепенна улица” е непродаваем, което е пряка и непосредствена последица от нищожния административен акт – Заповед № РД – 18 – 30/19.06.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, в частта на имоти с идентификатори ПИ [номер] и ПИ [номер].

2/ за сумата от 20000лв., представляваща частичен иск за претърпени имуществени вреди в размер на 97791,50лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.11.2014г. до окончателното изплащане на същата, изразяващи се във върнатия двоен размер на полученото капаро – предвидена по договора неустойка съгласно чл.17 от предварителния договор от 11.04.2011г., което е пряка и непосредствена последица от нищожния административен акт – Заповед № РД – 18 – 30/19.06.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, в частта на имоти с идентификатори ПИ [номер] и ПИ [номер].

3/ за сумата от 966,55лв., представляваща претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.07.2012г. до окончателното изплащане на същата, изразяващи се в начислени данъци за петгодишен период - от 01.01.2007г. до 31.12.2012г., което е пряка и непосредствена последица от нищожния административен акт издаден от АГКК – Заповед № РД – 18 – 30/19.06.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, в частта на имоти с идентификатори ПИ [номер] и ПИ [номер].

Исковете се основават на твърдения за вреди, претърпяни от прогласената за нищожна по съдебен ред заповед № РД-18-30/ 19.06.2007г. на изп. директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на район "Вл. В.", [населено място], в частта на имоти с идентификатори [номер] и [номер] и преписката е изпратена на изпълнителния директор на АГКК за ново одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на район "Вл. В." в частта на имоти с горепосочените идентификатори при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователни и недоказани предявените искове за причинени имуществени вреди. Макар да е приел, че е налице незаконосъобразен акт, прогласен за нищожен по съдебен ред, претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от него. Счел е още, че не е доказано настъпването на вредите по първия и втория предявен иск, както и размера на вредите, претендирани като разлика от продажната цена на недвижимите имоти по предварителния договор и пазарната стойност към 20.06.2013г. по оценка на лицензиран оценител.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Фактическата обстановка е правилно установена от съда и същата накратко се свежда до следното:

С. З № РД – 18 – 30/19.06.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, на основание чл.49, ал.1 от ЗКИР, е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на административен район „Вл. В.” – В., общ. В., обл. В.. Заповедта е съобщена на заинтересованите лица по реда на чл.35, ал.3 от ЗКИР. С ПРЗ, одобрен на 19.09.2007г., имот № [номер] е разделен на имоти [номер] и [номер], отразени в КК с идентификатори [номер] и [номер].

С Решение № 5307-4 по протокол № 57 от 19.09.2007г. на Общински съвет – В., е одобрен ПРЗ и правила за прилагането му за СОП 4,03 в частта му относно УПИ [номер], УПИ [номер], УПИ [номер], УПИ [номер] в кв.[номер], в които попадат имотите на ищеца с идентификатори [номер] и [номер] по одобрената КК. Решението е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение

№ 1588/26.11.2008г. на Адм. съд – В. по адм. д. № 2323/2007г., като преписката е изпратена на ОбС – В. за одобряване на ПУП за имоти с идентификатори [номер] и [номер], съобразно мотивите в решението.

Съгласно скици № 6945/31.03.2009г. и 7390/06.04.2009г., и удостоверения за характеристики на поземлен имот в Урбанизирана територия към тях, посочените имоти са посочени с начин на трайно ползване – лозе. Същите, видно от извършеното отбелязване, са издадени за „ипотека пред Банка”. Със заявление вх. № 94-28512/25.11.2009г. до Служба по геодезия, картография и кадастър – В., ищецът поискал извадка от КККР за имот [номер]. В тази връзка е издадена скица на поземлен имот № 33252/01.12.2009г., според която имотът е с начин на трайно ползване – за първостепенна улица. Посочено е, че скицата се издава за „Община – В., за отчуждаване“. Съгласно отбелязването на скицата, същата е получена от С. М. на 01.12.2009г. И. [] е отразен с начин на трайно ползване – за първостепенна [улица]/05.07.2012г. и № 22849/21.08.2013г.

На 11.04.2011г. между С. Я. М., като продавач, и [фирма], като купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който продавачът се задължил да продаде на купувача ПИ № [номер], местност „Б. Т..”, в землището на В., [населено място]. Съгласно чл.8, ал.3, продавачът се е задължил най-късно до 30.04.2011г. да представи копия от всички изискуеми документи, необходими за нотариалното оформяна на сделката. Съгласно чл.17, ал.1, при виновно неизпълнение на договора, изправната страна може да го развали при условията на чл.87, ал.1 от ЗЗД, според ал. 2 – при разваляне на договора по вина на купувача, продавачът задържа капарото, а според ал.3 – при разваляне на договора по вина на продавача, той дължи на купувача възстановяване на капарото в двоен размер. Видно от представената по делото информация по банковата сметка на ищеца в У. [улица]. – 30.04.2011г., на 13.04.2011г., 19.04.2011г. и 20.04.2011г., по сметката на М. са постъпили съответно 58675,00лв., 19558,30лв. и 19558,30лв., с основание – по предварителен договор за покупко – продажба капаро.

С нотариална покана от 19.05.2011г. [фирма] поканило М. да се яви в кантората на нотариуса на 25.05.2011г. в 14,00 часа и да представи копия на документите, необходими за изповядване на сделката. С нот. покана от 08.10.2014г. [фирма] прекратил едностранно предварителния договор - по вина на продавача, като със същата е предоставен 10 дневен срок за връщане на платеното капаро в размер на 50000 евро, както и предвидената по договора неустойка в същия размер.

Правилно съдът е установил, че в разглеждания казус ищецът претендира вреди, причинени от прогласен за нищожен по съдебен ред административен акт - Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, поради което и е налице първата предпоставка по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е изводът на съда, че в случая е установено само наличието на първата от визираните от закона предпоставки, което обуславя неоснователността на предявените искове за причинени имуществени вреди.

Обоснован е и изводът на съда, че към датата на сключване на предварителния договор с [фирма]- 11.04.2011г.М. е знаел, че имот 10135.4507.157 попада в транспортен коридор и е отреден за улица. Касаторът неоснователно твърди, че съдът неправилно е игнорирал влязлото в сила решение на АС - Варна № 1588/ 26.11.2008г., с което е прогласена нищожността на Решение № 5307-4 по протокол № 57/19.09.2007г. на Общински съвет - В., с което е одобрен ПУП - ПРЗ и правила за прилагането му за Зона "[номер]" (местност "Б. т."), район "Вл. В.", [населено място] в частта му относно УПИ [номер], УПИ [номер], УПИ [номер] и УПИ [номер] в кв.[номер], и е изпратена на Общински съвет - В. преписка за одобряване на ПУП за поземлени имоти с нови идентификатори [номер] и [номер] по одобрената кадастрална карта, идентични с ПИ [номер] (по предходния кад. план) съобразно дадените указания. Напротив, съдът е релевирал горепосочения факт, като изрично в мотивите си е съобразил, че и понастоящем няма данни това решение да е изпълнено, тъй като видно от скица № 33252/01.12.2009г., връчена на М. на 01.12.2009г.,, имотът е записан с начин на трайно ползване - за първостепенна улица. Нещо повече, основателно административният съд е акцентирал върху факта, че делото по жалбата за прогласяване нищожност на Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. е заведено много след сключване на предварителния договор, като до обявяване на заповедта за нищожна скиците за имота са издавани с посочен начин на ползване на имота - за първостепенна улица. В обобщение на изложеното, обоснован се явява решаващият извод на първостепенния съд, че не може да бъде дадена вяра на твърдението на М., че е разбрал за проблема с имота след сключване на предварителния договор, тъй като действително от даказателствата по делото се установява, че още през м.12.2009г., в скица № 33252/01.12.2009г., връчена на М. на посочената дата, имот [номер] е посочен с начин на трайно ползване - за първостепенна улица. Материалноправните предпоставки за претендиране на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразна административна дейност, не могат да бъдат обосновавани с твърдения като тези в касационната жалба, според които "би следвало АГКК - С., респ. СГКК - В., да изпълни задължителните указания на съда и да отрази предназначението на имота и останалите му характеристики по КВС, както и да измени издадената заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на изп. директор на АГКК - С.. В релевантния момент, а именно преди подписване на предварителния договор, М. е бил наясно, че такова отразяване не е извършено, както и че няма изменение на горепосочената заповед.

Следователно при така установените обстоятелства, правилен е изводът за липсата на причинна връзка между вредата и заповед № РД - 18-30/ от 19.06.2007 г. на изп. директор на АГКК, като елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая, както правилно е приел и първоинстанционния съд, претърпените вреди не са нито пряка, нито непосредствена последица от отменения незаконосъобразен административен акт. В случая такава връзка не е доказана от ищеца - касатор, въпреки че е негова тежестта на доказване. Обратно-след като ищецът е подписал предварителния договор, въпреки известните му обстоятелства, че не е в състояние да изпълни задълженията си по него, а именно тези, станали причина за разваляне на договора, след като няма данни, а и твърдения, че в периода между двете нотариални покани - от 19.05.2011г. до 08.10.2014г. да са предприемани действия по уреждане на възникналите отношения между страните, то правилно административният съд е възприел тезата на ответника за недобросъвестно поведение от страна на ищеца. От изложеното може да се направи обоснован извод, че увреждането на М. е изцяло по негова вина. С други думи, непосредствената, пряката причина за вредата е поведението на касатора, който сам се е поставил в това условие и съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.

Въз основа на гореизложеното, недоказани по основание се явяват и другите два обективно кумулативно съединени искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съответно за сумата от 20000лв., представляваща частичен иск за претърпени имуществени вреди в размер на 97791,50лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.11.2014г. до окончателното изплащане на същата; както и за сумата от 966,55лв., представляваща претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.07.2012г. до окончателното изплащане на същата. същите правилно са били отхвърлени като неоснователни, като настоящият състав напълно споделя мотивите за това, изложени от първостепенния съд в обжалваното решение.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното, Върховният админисративен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1151/21.05.2015 г., постановено по адм. д № 3572/2014 г. по описа на Административен съд - Варна

Решението не подлежи на обжалване