Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от областния управител на област С. срещу решение от 14.01.2015г., постановено по адм. дело № 17 от 2011 г. по описа на Софийски градски съд - АО- ІІІ „Г” състав в частта му, в която на наследниците на А. К. И. / Б./- бивш съдружник в национализираното по ЗНЧИМП събирателно дружество – [фирма] е признато реално възстановяване на собствеността върху върху подробно описаните в решението две постройки, означени с № 1 / фабрична масивна сграда с площ от около 707 кв. м./ и № 3 / жилищна сграда с площ от около 112 кв. м./, както и в частта, в която е признато право на обезщетение на основание чл.3, ал.1, т.3 от ЗОСОИ за одържавения от А. К. И. /Б./ личен влог в общ размер от 1 021 000 лв в БНБ по сметка № 7894, с компенсаторни записи, Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при необоснованост – касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено в атакуваните му части, като, вместо него, в тази част ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на наследниците на А. И. по отношение признаването право на възстановяване собствеността върху така описаните две сгради, както и правото на обезщетение с компенсаторни записи за национализирания личен влог на техния наследодател.

Редовно призован за съдебно заседание, областният управител на област С. се представлява от юриск. Кюртева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в атакуваните му части и моли в тези части същото да бъде отменено, а спорът - решен по същество с произтичащите от това правни последици.

Ответниците, М. Н. Б., Т. А. Б., Й. В. Б., Б. М. К., П. М. П., Д. А. М., П. А. М. и А. А. Т., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв.. К, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в атакуваните с нея части.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Производството пред СГС е започнало по жалба на Й. И. Б., М. Н. Б., М. П. Д. / починала в хода на съдебния процес/, А. П. М. починал в хода на процеса/, Т. А. Б., А. А. Т. и М. П. Т. / починала в хода на процеса / срещу мълчаливия отказ на областния управител на област С. да се произнесе по техни заявления № РД-97-00-7054 от 18.11.1998г./ съотв. от 20.11.1998г./- общо 4 бр.- за обезщетение по ЗОСОИ в качеството им на наследници на А. К. И. / Б./ - съдружник в събирателно дружество, за притежаваната от това дружество [фирма], отчуждена на основание Закон за национализиране на частни индустриални и минни предприятия, като се претендира обезщетение за дела на наследодателя им в национализираната фабрика във вид на реално възстановяване на земята, върху която е била построена фабриката и компенсаторни записи за разрушените сгради, съоръжения, машини и други активи на същата С за разрушената жилищна сграда се претендират жилищни компенсаторни записи/.

С обжалваното решение в производство по чл.6, ал.6 от ЗОСОИ е отменен мълчаливия отказ на областния управител на област С. по заявления вх. № РД-97-00-7054 от 18.11.1998г./ съотв. от 20.11.1998г./- общо 4 бр. като, вместо него, СГС-АО- ІІІ”Г” състав е признал право на обезщетение на Й. И. Б., М. Н. Б., Б. М. К., П. М. П., Д. А. М., П. А. М., Т. А. Б., и А. А. Т., всички – от [населено място], съобразно наследствените им квоти, за имуществото на [фирма], [жк], в което е бил съдружник А. К. И. / Б./, с дял от 62,5 %,национализирано по реда на ЗНЧИМП, за активно салдо, съгласно коригиран нарочен баланс на национализираното предприятие, намалено със стойността на реално възстановената собственост на основание чл.3, ал.5 от ЗОСОИ, като определя начин на обезщетение с компенсаторни записи / жилищни компенсаторни записи, както и признава правото да се получи обезщетение на основание чл.3, ал.1, т.3 от ЗОСОИ за одържавения от А. К. И. / Б./ личен влог в общ размер от 1 021 000 лева в БНБ, по сметка № 7894, с компенсаторни записи.

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че наследодателят на жалбоподателите А. К. И. безспорно е бил член на събирателното дружество, собственик на [фирма] - национализирана по реда на ЗНЧИМП, като е притежавал 62,5 % от същата фабрика.Цитираното по-горе предприятие е било включено в списъка, приложен към ЗНЧИМП. Същото е включвало в активите си сградите, описани в АДС № 1515/29.10.1952 г., както и машини, инсталации, уреди, инструмент и материали. СГС е приел, че в нарочния баланс на национализираната фабрика не се включва земя / каквато не фигурира и в акта за държавна собственост/, поради което не следва да бъде уважаван предпочитания от заявителите начин на обезщетение - чрез реално възстановяване на собствеността върху парцел по смисъла на чл.2, ал.5 от ЗОСОИ. За да се позове на невъзможността за подобно обезщетяване, съдът се е базирал и на приетата по делото като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза / първоначална и допълнителна такава/, съгласно която не е налице и възможност за обособяване на самостоятелен парцел по правилата на ЗУТ.В мотивите на съдебното решение, отново базирайки се на приетата СТЕ, съдът е заключил, че от сградите, притежавани от национализираната фабрика и описани в АДС № 1515/1952г. на място реално съществуват две сгради – съответно №1 и №3 от експертизата, правото на собственост върху които, според СГС, е възстановена на заявителите по силата на чл.2,ал.1, чл.2, ал.3 и чл.3, ал.2 от ЗВСОНИ, считано от влизане на последния закон в сила. По заявленията за обезщетяване по ЗОСОИ СГС е признал на наследниците на А. К. И. / Б./ правото на обезщетение с компенсаторни записи / по отношение на несъществуващата жилищна сграда - съответно с жилищни компенсаторни записи / за 62,5 % от национализираната фабрика [фирма], съгласно активното салдо по коригирания нарочен баланс на национализираното предприятие, намалено със стойността на реално възстановената собственост на основание чл.3, ал.5 от ЗОСОИ.

Наред с така признатото обезщетение, СГС е определил и обезщетение с компенсаторни записи за притежавания от наследодателя на жалбоподателите личен влог в БНБ, сметка № 7894, в размер на 1 021 000 лв. По отношение същия СГС е приел, че макар по нарочния баланс от 1947г. и във вр. с Протокол №36 на Комисия за деблокиране на влоговете от м. юли 1948, този личен влог да е включен в нарочния баланс на фабриката, съгласно коригирания баланс от 1956 г. същият личен влог вече не фигурира в баланса на същото предприятие. Предвид този факт, както и с оглед липсата на доказателства наследникът на жалбоподателите да е теглил суми от него, СГС е приел, че се дължи отделно обезщетение за национализирания личен влог на основание чл.3, ал.1, т.3 от ЗОСОИ.

Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение в частта му, с която на жалбоподателите се признавало право на собственост върху две налични сгради от всички сгради, описани в АДС № 1515/ 29.10.1952 г., съотв. № 1 и № 3 от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. На първо място – видно от диспозитива на обжалвания съдебен акт, същият не съдържа признаване право на собственост върху сгради, както неоснователно твърди касаторът. С атакуваното съдебно решение се признава единствено право на обезщетение по ЗОСОИ с компенсаторни записи, като в самия диспозитив е възпроизведен законовия ред по чл.3, ал.5 от ЗОСОИ за обезщетяване на лицата или техните наследници, чиито имущества са били одържавени по Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия - тези лица се обезщетяват за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава ІІ от ППЗНЧИМП, намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена собственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс. На следващо място – единствено в мотивите на съдебното решение СГС е отбелязал, че двете сгради са възстановени в собственост на жалбоподателите по силата на ЗВСОНИ, считано от датата на влизане на този закон в сила. Доколкото обаче подобен диспозитив липсва, приложим е постулатът на т.18 от Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. №1/2000 г. на ОСГК, съгласно който тези мотиви не се ползват със сила на пресъдено нещо и страната не може да обжалва само мотивите на съдебното решение, след като то я удовлетворява като резултат.

Основателни обаче са развитите от касатора доводи за неправилност на съдебния акт в частта му, с която на наследниците на А. К. И. /Б./ е признато, отделно от обезщетението по чл.3, ал.5 от ЗОСОИ, и правото на обезщетение с компенсаторни записи на основание чл.3, ал.1,т.3 от ЗОСОИ за одържавения от А. Б. личен влог в общ размер от 1 021 000 лв в БНБ, сметка № 7894. Съдебното решение в тази част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна до необоснованост и противоречие с материалния закон.

Необоснован е изводът на СГС, че съгласно коригирания баланс на [фирма], изготвен през 1956 г., личният влог на съдружника А. Б. вече не е включен в активите на предприятието / за разлика от нарочния баланс на същото предприятие от 1947г. /, поради което за този личен влог се дължи отделно обезщетение по ЗОСОИ. Подобен извод не може да бъде направен еднозначно нито от съдържанието на коригирания баланс от 1956, нито от изслушаната и приета като неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза. Анализът на причините и основанието за намаленията, предвидени в коригирания баланс спрямо нарочния баланс на предприятието от 1947г., изисква специални знания, каквито първостепенният съд не притежава. Съдебното решение в тази част е постановено при неупражняване на служебното начало в административния процес, прогласено като основен принцип с разпоредбата на чл.9 от АПК, което от своя страна е довело до неизясняване на спора от фактическа страна и до постановяване на съдебния акт в противоречие с принципа за разкриване на обективната истина / чл.7 от АПК/. Настоящият касационен състав намира, че по делото е следвало да бъде поставена служебно с оглед разпоредбата на чл.171, ал.2 от АПК допълнителна задача на вещото лице със следното съдържание : след като се запознае със съдържанието на нарочния баланс на [фирма] към 22.12.1947 г. и коригирания баланс на същото предприятие от 22.06.1956 г. да отговори на въпроса: изключен ли е личният влог на А. К. И. /Б./ в общ размер от 1 021 000 лв в БНБ, сметка № 7894 от активите на предприятието съгласно коригирания баланс на [фирма] от 22.06.1956 г. или не.

Доколкото решението на първоинстанционния съд се отменя повторно, макар и частично, в настоящото касационно производство ВАС, трето отделение следва да реши спора по същество.Тъй като делото не е изяснено от фактическа страна, същото следва да бъде внесено в открито съдебно заседание, като на основание чл.171, ал.2 от АПК бъде назначена съдебно-икономическа експертиза със задачата, посочена по-горе.

С оглед гореизложеното и на основание чл.227, ал.1 и 2 и чл.228 от АПК, Върховният административен съд, състав на ІІІ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 14.01.2015г., постановено по адм. дело № 17 от 2011 г. по описа на Софийски градски съд - АО- ІІІ „Г” състав в частта му, в която на наследниците на А. К. И. / Б./- бивш съдружник в национализираното по ЗНЧИМП събирателно дружество – [фирма] е признато право на обезщетение на основание чл.3, ал.1, т.3 от ЗОСОИ за одържавения от А. К. И. /Б./ личен влог в общ размер от 1 021 000 лв в БНБ по сметка № 7894, с компенсаторни записи,

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.01.2015г., постановено по адм. дело № 17 от 2011 г. по описа на Софийски градски съд - АО- ІІІ „Г” състав в останалата му част.

ВНАСЯ делото в отменената част на съдебното решение за разглеждане по реда на чл.227, ал.2 от АПК в касационната инстанция.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2016 г. от 9.00 ч., за когато да се призоват страните

ДОПУСКА на основание чл.171, ал.2 от АПК съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице, след като се запознае със съдържанието на нарочния баланс на [фирма] към 22.12.1947 г. и коригирания баланс на същото предприятие от 22.06.1956 г., да отговори на въпроса: изключен ли е личният влог на А. К. И. /Б./ в общ размер от 1 021 000 лв в БНБ, сметка № 7894, от активите на предприятието съгласно коригирания баланс на [фирма] от 22.06.1956 г. или не.

НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Д. Ф - Пендичева, тел. [моб. тел.] при депозит в размер на 200 лв, вносими от наследниците на А. К. И. /Б./ и от областния управител на област С. при равни квоти / първата група – 100 лв и областния управител – 100 лв / в 10-дневен срок от съобщаване на настоящото определение. Решението не подлежи на обжалване.

Определението за насрочване на делото в открито заседание и за назначаване на съдебно-икономическа експертиза да се съобщи на страните по делото.