Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] (наричано за краткост по-долу Дружеството) и по касационна жалба на Г. И. К. против решение № 537/06.01.2015г., постановено по адм. д.№ 672/13 година от Административния съд –гр.В. Т..
С обжалваното решение, по жалба на Г. И. К., дружеството е осъдено да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 38 лева, равняващи се на заплатената от нея такса за принудително преместване на автомобил и такса отговорно пазане на автомобила, сумата от 8 лева, равностойна на цената на използвания таксиметров превоз и сумата от 50 лева, претърпени от ищцата неимуществени вреди, всички в резултат на незаконосъобразен административен акт-ПАМ по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП-принудително преместване на МПС в отсъствието на собственика, приложена на 04.05.2013г. от инспектор при [фирма]. Дружеството е осъдено да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 7,70 лева. Със същото решение е отхвърлен иска за присъждане на неимуществени вреди над сумата от 150 лева до пълния предявен размер от 200 лева, както и иска с пр. осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, в частта за присъждане на законна лихва за забава на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди за периода от 04.05.2013г. до 24.06.2014 година. С решението, исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 38 лева и неимуществени вреди в размер на 262 лева (сума, представляваща разликата до общо посочената сума от 300 лева), предявени срещу [община] са оставени без разглеждане.
С касационната жалба на дружеството е обжалвано цялото съдебното решение. С определение от 10.02.2016г., касационният съдебен състав е оставил без разглеждане касационната му жалба в частта, в която се оспорва отхвърлителната част от съдебното решение, поради недопустимостта й от гледна точка на правния интерес от обжалването на тази част от съдебното решение. Следователно, за разглеждане от касационната инстанция...