Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от М. В. П., В. Г. Г. и Х. Д. А., и тримата от [населено място] чрез адв. Ив. Стефанова срещу решение № 496 от 23.06.2015г., постановено по адм. дело № 943 от 2014 г. по описа на Административен съд – София област. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено като касационната инстанция постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалваната заповед № ЛС-01-1092 от 07.07.2014г. на кмета на община – С. с произтичащите от това правни последици.
Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели не се явяват, не се представляват и не депозират писмени бележки по същество.
Ответникът по касационната жалба, кметът на община - С., редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юриск. Е. М. е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакуваното съдебно решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба като просрочена, а евентуално - за неоснователност на същата.
С обжалваното съдебно решение АССО е оставил без разглеждане жалбите на М. В. П. и В. Г. Г. срещу заповед № ЛС-01-1092 от 07.07.2014г. на кмета на община – С. и е прекратил производството по адм. д. № 943/2014г. по отношение тези двама жалбоподатели и е отхвърлил жалбата на Х. Д. А. срещу същата заповед. В диспозитива на решението съдът изрично е посочил, че в прекратителната си част съдебният акт има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, а в отхвърлителната му част решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му. Съдебното решение е съобщено и на тримата жалбоподатели чрез адв. Ив.Стефанова на 06.07.2015г., а касационната им жалба е предявена чрез куриерска фирма „С.“ на 15.07.2015 г. 7-дневният срок за обжалване на съдебното решение в прекратителната му част по отношение касаторите М. В. П. и В. Г.Г. е изтекъл на 13.07.2015 г. - работен ден, поради което предявената от тях жалба в тази част е недопустима като просрочена.Същите касатори нямат правен интерес да обжалват решението в отхвърлителната му част. Предвид гореизложеното и на основание чл.238 във вр. с чл.215, т.3 жалбата на тези касатори следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото по отношение същите-прекратено.
Касационната жалба на касатора Х. Д.А., насочена срещу отхвърлителната част на съдебното решение, като предявена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваната пред АССО Заповед № ЛС-01-1092 от 07.07.2014г. кметът на община –С. на основание чл.65, ал.1 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) е наредил да се изземе от Х. Д. А. общински терен – публична общинска собственост, находящ се в гр С., [улица].к. [номер]- [номер] г, кв. [номер] по регулационния план на [населено място], върху който е разположена дървена гаражна клетка с размери в план 4.10/3.90 /5.870 м, височина 2.20м до 2.40м от прилежащ терен и дървена постройка с размери в план 2.30/4.20/2.00/1.40, височина 2.20 м до 2.40 м от прилежащ терен, тъй като А. го владее без правно основание.
За да отхвърли жалбата на Х. А. срещу заповедта, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Съдът е приел за безспорен първия елемент от фактическия състав на чл.65, ал.1 от ЗОбС - обстоятелството, че имотът, предмет на изземване с оспорената заповед, съставлява публична общинска собственост. Позовал се е на разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗОС, съгласно която за улици не се изготвят актове за публична общинска собственост. Съдът е установил наличието и на една от трите, алтернативно предвидени в чл.65, ал.1 от ЗОбС предпоставки, която по дефиниция следва да бъде налице кумулативно с общинската собственост върху недвижимия имот, за да е налице материалноправното основание по чл.65/ЗАС - описаният в заповедта имот в случая се държи от Х. А. без правно основание. Базирайки се на заключението на приетата по делото като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, както и на отбелязването в нотариален акт № 16, т.ІА,нот. д. № 16 от 18.02. 2002 г., че парцел ІV, отреден за имот пл. № 2116 в кв. 131 по плана на [населено място] площ от 422 кв. м. е с уредени сметки по регулация както за придаваемите, така и за отчуждаемите от имота части, АССО е заключил, че регулационният план на града от 1978г. е приложен за отчуждаемите от имота 92 кв. м., предвидени за ОЖС и улица. Доколкото страните не спорят, а това се установява и от експертизата, че както дървеният гараж, така и другата дървена постройка, изградени от А. и описани в обжалваната заповед, попадат именно върху тези 92 кв. м., то са налице всички материалнправни предпоставки по чл.65 от ЗОС за изземване на имота - същият съставлява общинска собственост - улица и А. държи дървените постройки върху този терен без правно основание. В тази връзка съдът е приел за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за автоматичното прекратяване действието на отчуждаването по регулация поради изтичане на сроковете по § 6 от ПР на ЗУТ, поради което и на основание § 8 от ПР на ЗУТ А. бил останал собственик на изземания терен. Съдът се е позовал на обстоятелството, че при всички, предвидени в §6 от ПР на ЗУТ хипотези е необходимо отпочването на специално регламентирано в закона административно производство, което приключва с нарочна заповед на кмета на общината, а по делото не са представени каквито и да било доказателства за иницииране на такова производство, съответно - за приключването на такова производство с положителен за жалбоподателя резултат.
Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Обосновано съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено при правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон.
Обосновано съдът е заключил, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл.59 от АПК и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до незаконосъобразността й.
Основният спор по делото е дали, с оглед разпоредбите на §6 и § 8 от ПР на ЗУТ и наличните по делото доказателства, е налице реално проведено отчуждаване на 92 кв. м. от имот пл. № 2116 или не. Отговорът на този въпрос определя наличието или липсата на две от задължителните материалноправни предпоставки за материалноправната законосъобразност на заповедта по чл.65, ал.1 от ЗАС – дали имотът, който се изземва от физическото лице, е общинска собственост или не и дали адресатът на същата заповед държи този имот на правно основание или без наличието на такова.
Обосновано АССО е приел, че е налице валидно проведено отчуждаване на спорните 92 кв. м. от имот пл. № 2116, част които страните не спорят, че са предмет на изземване по атакуваната заповед. Правилно съдът се е позовал на приетата като неоспорена от страните и компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза, която в заключителната си част е категорична относно обстоятелството, че съгласно регулационния план на [населено място] от 1978 г. е проведено реално отчуждаване на спорните 92 кв. м. от процесния имот и мероприятието, за което е отчуждена тази квадратура е осъществено - построена е ЖСК и улица-тупик за достъп до нея. Обосновано съдът се е позовал и на допълнителното доказателство за наличието на реално проведено отчуждаване на спорните 92 кв. м.- съдържанието на нотариален акт № 16, т.ІА, нот. д. № 16 от 18.02. 2002 г., от което е видно, че парцел ІV, отреден за имот пл. № 2116 в кв. 131 по плана на [населено място] с площ от 422 кв. м. е с уредени сметки по регулация както за придаваемите, така и за отчуждаемите части от процесния имот. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалноправните разпоредби на §6 и § 8 от ПР на ЗУТ. Тези разпоредби биха имали приложение само в случай, че регулационния план на [населено място] от 1978г. не е бил приложен преди влизане в сила на ЗУТ, каквото не е действителното фактическо и правно положение по делото, видно както от изслушаната и приета по делото СТЕ, така и от другите, приети по делото писмени доказателства – нот. акт №16/2002г. и скици.
С оглед гореизложеното правилно АССО е приел, че са налице и двете кумулативни изисквания за приложение на чл.65, ал.1 от ЗОбС – имотът, върху който А. е поставил дървените си постройки, съставлява публична общинска собственост по смисъла на чл.56, ал.2 от ЗОС и същият към датата на издаване на заповедта се ползва без правно основание. Изводът на административния съд за наличие на всички фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед е законосъобразен, а постановеното съдебно решение в частта му по съществото на спора като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 236 от АПК във вр. с чл.215, т.3 от АПК и чл.221,ал.2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
О. Б. Р. жалбата на М. В. П. и В. Г. Г. срещу решение № 496 от 23.06.2015г., постановено по адм. дело № 943 от 2014 г. по описа на Административен съд – София област В ЧАСТТА МУ, в която жалбите на М. В. П. и В. Г. Г. срещу заповед № ЛС-01-1092 от 07.07.2014г. на кмета на община – С. са оставени без разглеждане и производството по адм. д. №943/2014г. по описа на АССО е прекратено и
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 9483/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 496 от 23.06.2015г., постановено по адм. дело № 943 от 2014 г. по описа на Административен съд – София област в останалата му част.
Решението в частта му с характер на определение подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд, а в останалата му част е окончателно.