Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите чрез неговия пълномощник срещу решение №2740/11.03.2016 г. по адм. д. №8409/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба- [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. 500 петстотин лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от [фирма], [населено място] против мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите да се произнесе по негово заявление с вх. № УО - 449 от 12.12.2013 г. за издаване на разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на отпадъци от излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС). В хода на производството е последвал изричен отказ на административния орган-решение № О.-ИУМПС-17-00 от 05.06.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с което на дружеството е отказано исканото разрешение и който отказ е предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд. Административният акт е с правно основание чл. 86, ал. 2, т. 3 ЗУО-когато заявителят не е отстранил указаните му нередовности или не е предоставил информация в срок. Отказът е мотивиран в три пункта-не е изпълнено указанието за поясняване на конкретните средства, които се предвиждат за финансиране на дейностите по събиране, транспортиране и съхраняване на ИУПМС; не е изпълнено указанието да се поясни какви конкретни средства се предвиждат за финансиране на дейностите по рециклиране и обезвреждане, за което жалбоподателят е представил нова таблица 14 и трето-предвиждането на средства за "премии за рециклиране" е необосновано, предвид обстоятелството, че подизпълнителят на заявителя ще реализира приходи от продажбата на рециклираните материали. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на органа за ново произнасяне съобразни мотивите на съдебния акт.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Решението на административния орган за отказ за издаване на исканото разрешение следва да бъде отменено, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Според съда, доколкото отношенията между заявителя и операторите ще се уреждат с договори, финансовите условия, предвидени в тях по споразумение на страните, не са задължителен елемент от програмата по чл. 53, ал.1 от ЗУО и не могат да бъдат предмет на контрол от страна на административния орган в производството по издаване на разрешение. Съдържанието на договорите между заявителя и дружествата и заключението на вещото лице налагат извода, че изискванията на чл. 81, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗУО са изпълнени – представените предварителни договори с юридически лица, притежаващи разрешения по чл. 35 от закона, осигуряват изпълнението на задължението по оползотворяване на отпадъци. Освен това при преценка на основателността на искането за издаване на разрешение органът не може да изисква доказателства за оползотворяване 100% от теглото на излезлите от употреба моторни превозни средства.

Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че дружеството е представило коригирана програма, отговаряща на указанията на органа. В разглеждания аспект неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в предмета на договора за рециклиране с дружеството [фирма] не са включени спирачните накладки и маслените филтри. В този договор, дори да не са посочени изрично като кодове 160107 и 16011, 12, спирачните накладки и филтри могат да се рециклират като метали, каквото разяснение е дало и вещото лице. Поради това тези накладки и филтри не са изключени от договора за оползотворяване на отпадъци. Не е налице и разминаване между основното заключение на вещото лице и дадените от него в съдебно заседание разяснения: Последните доизясняват някои констатирани несъответствия в заключението, депозирано на хартиен носител и не сочат на други, различни от направените от съда обобщения. Що се касае до твърдението, че дружеството [фирма] има право да извършва код с дейност R 13-съхранение на отпадък с код 16 08 01 едва от 26.01.2015 г., то съдът правилно е взел предвид този настъпил по време на висящността на спора факт, като в случая е приложима разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК - касае се за новонастъпил факт, който е от значение за делото, преценява се към момента на приключване на устните състезания и следва да бъде взет предвид. Досежно дружеството [ЮЛ], то същото извършва не само дейности по кодове R 12 и R 13, а извършва и други дейности по разкомплектоване, сортиране, балиране по наприме код R9 - повторно рафиниране на масла или друга повторна употреба на масла и дейности с други кодове.

Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че е изпълнено и изискването на чл. 12, ал. 1, т. 1 НИУМПС, тъй като в раздел ІІ от програмата е представен предварителен финансов разчет на системата за събиране, повторно използване, оползотворяване и рециклиране на ИУМПС, допълнен с данните от приложенията към него. Налице са и предпоставките на чл. 8, ал. 2 от НИУМПС, тъй като програмата удовлетворява и даже надхвърля посочените в Наредбата по години проценти за оползотворяване в тегло на излезлите от употреба моторни провезно следства.

Предвид изложеното като е приел, че условията на чл. 81, ал. 4 от ЗУО са изпълнени, поради което оспореният отказ е материалнонезаконосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като обосновано и постановено при правилно приложение на относимата правна норма следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 500 /петстотин/ лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2740/11.03.2016 г. по адм. д. №8409/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, [населено място] да заплати на [фирма], със седалище [населено място] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 /петстотин/ лв. Решението е окончателно.