Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. П. М., [населено място], [улица], ет. [номер], ап. [номер] срещу Решение №214 от 04.05.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №1006/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на г-н М. срещу Заповед №14-0938-001954 от 21.11.2014 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) му е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до заплащане на глобата. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - М. П. М., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел за неотносими към предмета на спора възраженията относно извършените от младшия автоконтрольор нарушения на материалния закон. Сочи, че съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) заповедта следва да бъде издадена преди фактическото приложение на административната мярка. Става въпрос за мярка, а не за санкция, както погрешно е посочено в заповедта. Фактическото отнемане на свидетелството му за управление от младшия автоконтрольор при спиране за рутинна проверка на 21.11.2014 г. в 23, 50 часа е абсолютно противозаконно, тъй като фактически изземването е въз основа на акта за установяване на административно нарушение, а не въз основа на заповед по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП.

Съдът не обсъдил липсата на мотиви в обжалваната заповед и неспазването на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Като не установил липсата на мотиви съдът постановил неправилно съдебно решение. Съдът неправилно приел, че заповедта е законосъобразна, „макар и само на едно от посочените в нея основания“, с което се опитал да санира един незаконосъобразен акт, който нарушава и чл. 7, ал. 1 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение.

2. Ответникът по касационната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и обосновано. Правилен, след цялостна преценка на доказателствата и в съответствие с материалния закон, е изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед. Налице е фактическото основание по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП. С неизпълнение на задължението за заплащане на глобата по чл. 190, ал. 3 във вр. с чл. 157, ал. 8 ЗДвП само по посочения електронен фиш е осъществен фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Възражението за изземване на свидетелството преди издаване на заповедта е неотносимо към спора, тъй като касае фактическо действие, което ако е било незаконосъобразно е следвало да бъде оспорено по реда на чл. 250 АПК. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока, по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 21.11.2014 г. контролен орган извършил проверка и установил, че М. П. М. управлява лек автомобил, регистрационен [рег. номер на МПС], като не изпълнил задължението си по чл. 190, ал. 3 ЗДвП да заплати наложените му глоби с електронни фишове серия А, №1835471 от 14.06.2012 г., серия К, №4580001 от 16.02.2013 г. и серия С, №89820 от 06.02.2013 г. Нарушението е установено в акт за установяване на нарушение №736271 от 21.11.2014 г., подписан от г-н М. с възражение.

2. На 21.11.2014 г., със Заповед №14-0938-001954, издадена на основание чл. 22 от ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН), началникът на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], за неизплащане на наложените на г-н М. глоби с електронен фиш серия К, №4580001 от 16.02.2013 г. и серия С, №89829 от 06.02.2013 г. наложил на г-н М. принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до заплащане на глобите.

3. По делото г-н М. представил незаверено копие на вносна бележка за платена на 10.06.2014 г. 50, 00 лв. глоба по фиш серия А, №1835471 и незаверено копие от удостоверение от Националната агенция по приходите, териториална дирекция – [населено място], с което е удостоверено, че г-н М. към 13.06.2014 г. няма задължения. 4. По делото органът представил:

а) копие от електронен фиш серия К, №0458001 от 16.02.2013 г., с който на г-н М. е наложно административно наказание – глоба, в размер на 100, 00 лв.; фишът е връчен на 01.03.2013 г.; глобата е платена на 03.12.2014 г.;

б) копие от електронен фиш серия С, №89820 от 16.02.2013 г., с който на г-н М. е наложно административно наказание – глоба, в размер на 20, 00 лв., платена на 03.12.2014 г.;

в) доказателства, че принудителната мярка е отпаднала на 03.12.2014 г.

г) заповед №854 от 11.03.2013 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], с която началникът на сектор „Пътна полиция“ е оправомощен да издава заповеди по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП. ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че заповедта е и в съответствие с материалния закон, тъй като е налице нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП – наложената с електронен фиш серия К, №4580001 от 06.02.2013 г. глоба не е платена. Съдът приел, че фиш серия А, №1835471 не е посочен като основание за издаване на заповедта, поради което е ирелевантен факта на заплащане на наложената с него глоба на 10.06.2014 г. По отношение на посочения в заповедта фиш серия С, №89820 от 06.06.2013 г. съдът приел, че органът не доказал надлежно да е връчен на г-н М., поради което приел, че това основание за прилагане на мярката не е доказано.

Съдът приел за неотносими към предмета на спора възраженията на жалбоподателя за извършено от младшия автоконтрольор нарушение – изземване на свидетелството за управление преди издаването на заповедта. Счел, че употребения от органа израз „санкция по чл. 171, т.1, б. „д4 ЗДвП“ действително е неправилен, но това не променя характера на мярката, тъй като той е определен от закона, не със заповедта. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е неправилен. V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно като твърди, че е необосновано и в нарушение на материалния закон. Доводите, които излага в подкрепа и на двата твърдяни порока са свързани с твърдяното нарушение, извършено от младшия автоконтрольор, с неотчитането на липсата на мотиви на заповедта и с неправилна оценка на факта, че едно от посочените основания е недоказано. Това налага едновременното разглеждане на доводите в контекста и на двата твърдяни порока на съдебното решение.

1. По предварителното изземване на свидетелството:

От доказателствата по делото е безспорно, че свидетелството за управление на моторно превозно средство на г-н М. било иззето още при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, т. е. преди издаването на заповедта, с която мярката е наложена. По принцип законодателят допуска свидетелството за управление на моторно превозно средство да бъде иззето от контролните органи при съставянето на акт за установяване на административно нарушение, но само в хипотезата на чл. 171, т.1, б. „б“ ЗДвП, т. е. когато физическото състояние на водача е такова, че поставя в опасност и своя живот и здраве, и живота и здравето на другите участници в движението. В този случай изземването законодателят е допуснал като възможност да възпрепятства управлението на моторното средство в установеното състояние. При прилагането на принудителната мярка „временно отнемане на свидетелството“ в другите хипотези на чл. 171, т. 1 ЗДвП законодателят не е допуснал такава възможност.

Но въпросът по делото е какво е значението на този факт за законосъобразността на оспорената заповед?

Както обосновано приел съдът изземването на свидетелството преди издаването на заповедта, с която се прилага принудителната мярка, е фактическо действие извършвано от името на компетентен орган. Това фактическо действие, ако касаторът счита, че не почива на закона или на административен акт, е могъл да поиска да бъде прекратено по реда на чл. 250, ал. 1 АПК. Но то няма никакво отношение към законосъобразността на оспорената заповед.

Фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП изисква да е установено: 1) управление на моторно превозно средство; 2) в нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП, т. е. с наказателно постановление вместо контролен талон след изтичането на един месец от влизане в сила на наказателното постановление. Формално законодателят не е обвързал заплащането на наложената глоба с прилагането на принудителната мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП, а единствено с управлението на превозно средство без контролен талон с наказателно постановление след изтичането на едномесечния срок, но разпоредбата на чл. 157, ал. 8 ЗДвП не може да се тълкува изолирано от останалите разпоредби в закона. Съгласно чл. 190, ал. 3 ЗДвП наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление. С оглед на това невръщането на контролния талон в рамките на едномесечния срок е обусловено от незаплащане на наложената глоба в рамките на този едномесечен срок.

Видно е, както правилно приел и съдът, че фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП не съдържа факти, относими към фактическото изземване на свидетелството преди издаване на заповедта за прилагане на мярката. С оглед на това доводът на касатора е неоснователен, а изводът на съда за неотносимост на твърдяното нарушение към законосъобразността на оспорената заповед е правилен и обоснован.

2. По липсата на мотиви на оспорената заповед:

Вторият довод на касатора е свързан с твърдяната липса на мотиви на оспорената заповед. Безспорно е, че чл. 172, ал. 1 ЗДвП изрично изисква заповедта, с която принудителната мярка се прилага да бъде мотивирана, т. е. да съдържа фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Касаторът не сочи кои точно основания (елементи на фактическия състав) не са обосновани с релевантни факти. Видно от оспорената заповед тя съдържа фактически основания, тъй като описва подробно релевантните за мярката факти – управление на моторно превозно средство (дата, час, място, идентификация на превозното средство) и удостоверяване на правоспособността (валидността на притежаваното свидетелство за управление по смисъла на чл. 157, ал. 1 ЗДвП) с наказателно постановление, чийто срок на действие като заместващ контролния талон документ, е изтекъл. Наред с това заповедта изрично се позовава на издадения акт за установяване на административно нарушение №736271, което значи, че го инкорпорирал в мотивите на заповедта си и така направил изложеното в него мотиви на самата заповед. Следователно оспорената заповед съдържа фактически основания. Отделен е въпросът за съответствието на посочените фактически основания с фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП.

Що се отнася до правните основания органът посочил правилното правно основание – чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП. Вярно е, че вместо да впише, че на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП прилага принудителна административна мярка органът вписал, че на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП налага санкция. Но както обосновано приел и съдът, не даденото от органа наименование на принудителната мярка определя характера й на мярка или на санкция. Това императивно е сторил законодателят. Допуснатата от органа неточност в изказа нито променя съдържанието на приложената принуда, нито по някакъв начин е ограничило правата на касатора.

С оглед на горното доводът на касатора за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на липсата на мотиви на оспорената заповед е неоснователен.

3. По доказаността на фактическите основания:

Третият довод на касатора е свързан с преценката на съда на факта, че по отношения на единия от посочените в заповедта фишове органът не доказал предпоставките на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, т. е. че е влязъл в сила. Вярно е, че представените от органа по делото доказателства не установяват електронен фиш серия С, №89820 от 06.02.2013 г., да е надлежно връчен на г-н М.. Неустановяването на този факт, доказателствената тежест за който е на органа, прави необосновано едно от посочените от органа фактически основания за прилагане на мярката.

Въпросът по делото обаче е не в недоказаността на едно от посочените фактически основания за издаване на оспорената заповед, а в липсата въобще на фактически основания за издаване на заповедта.

Безспорно е, че съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно налице е законова фикция, която приравнява правните последици на влезлия в сила електронен фиш, по смисъла на §1, т. 1 от ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН), на правните последици на влязлото в сила наказателно постановление.

С разпоредбата на чл. 157, ал. 8 ЗДвП законодателят е възложил специална функция на влязлото в сила наказателно постановление – да замести контролния талон и по този начин да потвърди валидността на свидетелството за управление. Тогава, когато на един водач е съставен акт за установяване на административно нарушение контролният му талон се изземва със съставянето на акта – чл. 157, ал. 6 ЗДвП. Актът заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. Законът не регламентира срока, в който се издава наказателното постановление, но в чл. 157, ал. 8 ЗДвП е посочил, че наказателното постановление заменя контролния талон за срок от един месец от влизане в сила на наказателното постановление.

Тогава, когато на един водач е издаден електронен фиш неговият контролен талон не се отнема. Контролният талон не се отнема и тогава, когато електронният фиш е влязъл в сила и не е заплатена наложената с него глоба в срока по чл. 186, ал. 7 ЗДвП. Законодателят изобщо не обвързва издаването на електронен фиш с отнемането на контролния талон. И това е пряка функция на характера на нарушенията, за които законодателят допуска налагането на глоба с електронен фиш – чл. 186, ал. 1 и 4 ЗДвП. Именно защото законодателят не предвижда отнемане на контролния талон при налагане на глоба с електронен фиш в акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадена оспорената заповед, контролният орган изрично вписал, че изземва свидетелството за управление и контролния талон.

Фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП, както бе посочено по-горе, изисква водачът да управлява моторно превозно средство в нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП. А чл. 157, ал. 8 ЗДвП разрешава управление на моторно превозно средство не с изискуемия от чл. 157, ал. 1 ЗДвП контролен талон, а с наказателното постановление. Следователно нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП ще е налице тогава, когато водачът управлява моторно превозно средство без контролен талон и с наказателно постановление, по отношение на което е изтекъл повече от един месец от влизането му в сила. Това значи, че тогава, когато на един водач е издаден електронен фиш, който е влязъл в сила, той по принцип не би могъл да наруши чл. 157, ал. 8 ЗДвП, защото неговият контролен талон не е иззет. Той управлява моторното превозно средство със свидетелство за управление и с контролен талон. Факта, че водачът не е заплатил наложените му с електронния фиш глоби не значи автоматично нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП.

Разбираемо е желанието на законодателя да създаде правни гаранции за своевременното заплащане на наложените на водачите глоби. Това желание е в обществен интерес, защото на всеки нарушител на движението по пътищата трябва не само формално да бъде наложено наказание, но и това наказание да бъде ефективно изпълнено. Освен, че своевременното изпълнение на всяко наложено наказание е елемент на смисъла на правовата държа, само чрез своевременното изпълнение на наложеното наказание може да се гарантира целта на ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) – да се опази животът и здравето на участниците в движението, да се улесни тяхното придвижване, да се опази имуществото на лицата – чл. 1, ал. 2.

[улица]

[номер]

[номер]