О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 139

София, 15.01.2026 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д.№ 2497 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „Виакон България“ ЕООД, срещу определение № 360/05.11.2025г. по възз. ч.т. д.№ 584/2025г. на Апелативен съд - Пловдив. С него е потвърдено определение № 260304/30.09.2025г. по т. д.№ 663/2015г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на „Виакон България“ ЕООД, вх.№ 271759/04.12.2020г., с правно основание чл.4б от Закона за държавните такси, за връщане на допълнително внесена държавна такса по делото.

Според частния касатор обжалваното определение е постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Като не оспорва, че допълнително внесената държавна такса е във връзка с предприетото от него изменение на иска от установителен в осъдителен, поддържа, че са липсвали процесуални основания за уважаване на искането и то не е следвало да се уважава, поради което допълнително внесената във връзка с това искане държавна такса е недължимо платена. По изложените съображения искането е за отмяна на обжалваното определение и за уважаване на искането.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са въведени основанията за допускане на обжалване едновременно по т. 1 и т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Представлява ли надвнесена държавна такса, подлежаща на връщане, внесената допълнителна такса върху цената на иска при изменение на установителен иск по чл.422 ГПК в осъдителен, след като след завеждане на иска разпореждането за незабавно изпълнение е било отменено, но...